Тардивна дискинезия: симптоми и кога да потърсите лекар

Тардивна дискинезия: симптоми и кога да потърсите лекар

Тардивната дискинезия е късно двигателно нарушение с неволеви, повтарящи се движения, най-често на устата, езика и челюстта. Появява се след лекарства, които блокират допаминовите рецептори, главно антипсихотици, а понякога и метоклопрамид срещу гадене или бавно изпразване на стомаха.

Страхът, че гримасите веднага застрашават живота, обикновено не се потвърждава, но те не са и дребна подробност по лицето. В метаанализ на 41 проучвания с 11 493 души средната честота при текущ прием на антипсихотик е 25,3%, а тежките движения пречат на храненето, говора и контактите с други хора. Сковаността и бавният ритмичен тремор са друг страничен ефект, лекарствен паркинсонизъм, и се овладяват по друг начин.

При антипсихотици от първо поколение нови случаи се трупат с около 6,5% на година, а при второ поколение с около 2,6%. От 8 януари 2026 г. в Европейския съюз е разрешен деутетрабеназин за умерена до тежка форма при възрастни. Ако дишането или преглъщането стане трудно, обадете се на 112. Антипсихотикът, предписан заради психоза, не се спира самоволно.

Какво представлява тардивната дискинезия

Името описва времето и вида на движението. „Тардивна“ означава късна, а „дискинезия“ означава нарушено, излишно движение. Става дума за хиперкинетично състояние, с повече движение, отколкото човекът иска, а не за скованост. Най-често се виждат повтарящи се гримаси около устата, но същият процес може да засегне езика, челюстта, клепачите, шията, трупа, пръстите и стъпалата.

В диагностичното ръководство DSM-5 картината обикновено се появява след поне няколко месеца прием на блокер на допаминовите рецептори и по-рано при по-възрастни хора. Няма безопасен най-кратък срок. Описани са случаи след седмици, затова всяко такова лекарство носи риск още в началото. Началото често е полека. После ходът става хроничен, с периоди на усилване и затихване, а тежестта варира от едва видима до такава, която пречи на хранене, говор и придвижване.

Водещото обяснение е свръхчувствителност на допаминовите рецептори след дълга блокада в пътищата, които управляват движението. По-висока доза понякога прикрива движенията, защото блокадата отново ги „покрива“. Намаляването или спирането може да ги извади наяве. Това обяснява защо гримасите изглеждат нови точно когато лекарството се сваля. Окислителният стрес и промени в гама-аминомаслената киселина също се обсъждат, но нито един механизъм не предсказва кой точно ще заболее.

Паркинсонизъм, тремор и късна дистония могат да стоят редом с гримасите у един и същ човек. Общата дума „екстрапирамидни симптоми“ ги смесва, а антихолинергично средство, полезно при скованост, може да влоши хореоподобните движения.

Жена търси в огледалото, докато приема хапчета.

Колко често се среща при антипсихотици

Честотата и годишният прираст не са едно и също число. Честотата казва какъв дял от хората на антипсихотик вече имат движения по скала. Годишният прираст казва колко нови случая се появяват за една година проследяване.

Метаанализ от март 2017 г. събира 41 проучвания и 11 493 души на средна възраст 42,8 години, от които 66,4% мъже и 77,1% с разстройство от шизофренния спектър. Средната честота е 25,3%, с доверителен интервал от 22,7% до 28,1%. При текущ прием на първо поколение тя е 30,0% (от 26,4% до 33,8%, 5 062 души), а при текущ прием на второ поколение е 20,7% (от 16,6% до 25,4%, 5 103 души). Разликата остава след отчитане на възрастта и района.

Особено ниска е честотата при хора на второ поколение, които никога не са приемали първо. Тя е 7,2% в четири проучвания, срещу 23,4% при вероятно предишно излагане на по-стари лекарства. Голяма част от „честотата при новите антипсихотици“ идва от хора, които вече са носили по-стар товар. Азия в същия анализ има по-ниска честота от Съединените щати. По-дългата болест и по-честият паркинсонизъм също вървят с по-висока честота.

В сравнителни рандомизирани изпитвания годишният прираст е 6,5% при първо поколение (от 5,3% до 7,8%) и 2,6% при второ (от 2,0% до 3,1%). Отношението на годишните темпове е 0,35. Около 20 души трябва да бъдат лекувани с второ поколение вместо с първо, за да се избегне един нов случай за година. Предимството не идва от неразумно високи дози на старите лекарства. Оланзапин и арипипразол показват допълнителна преднина спрямо други представители на второ поколение извън клозапин, но сравнението е проучвателно. Когато броят само клинично съобщените случаи, а не огледът по скала, делът пада до 3,8% при първо поколение и 0,9% при второ. Проценти за отделно лекарство от различни рамена не са класация.

Кои лекарства я предизвикват

Общият знаменател е блокер на допаминовите рецептори. Антипсихотиците от първо поколение, сред които халоперидол, хлорпромазин, флуфеназин, перфеназин и прохлорперазин, блокират тези рецептори по-плътно и носят по-висок риск. Второто поколение, сред което рисперидон, оланзапин, кветиапин, арипипразол и клозапин, не е свободно от риска. Клозапин и кветиапин в клиничния преглед от 2024 г. се сочат с по-нисък риск от много други, когато болестта позволява смяна, но нито едно от тях не е без риск.

Същите молекули се ползват и при биполярно разстройство, тежка депресия и силно безпокойство. Колкото по-широко е показанието, толкова повече хора трябва да чуят за късните движения преди дълъг курс. Кое лекарство остава решава психиатърът, защото при част от болестите антипсихотикът пази от рецидив.

Метоклопрамидът е отделна и по-ясна история, защото не лекува психоза. Американската листовка от февруари 2026 г. носи предупреждение, че той може да причини потенциално необратими и обезобразяващи неволеви движения на лицето или езика, а понякога на трупа и крайниците. Рискът и шансът движенията да станат трайни растат с продължителността и с общата приета доза. По-висок е при възрастни хора, най-вече при възрастни жени, и при диабет. Лекарството може и да прикрие вече започнала дискинезия, затова диагнозата закъснява.

За документиран гастроезофагеален рефлукс при възрастни, при които обичайното лечение не е стигнало, същата листовка посочва 10 до 15 mg през устата около 30 минути преди хранене и преди сън, най-много 60 mg на ден, за 4 до 12 седмици. Таванът е 12 седмици. При диабетна гастропареза прием по-дълъг от 12 седмици се избягва. Ако по-дългият курс е неизбежен, движенията се търсят редовно. При възрастни хора, при по-тежко чернодробно или бъбречно увреждане и при бавни метаболизатори на ензима CYP2D6 дозата се намалява по схемата в листовката, а не на око.

Ако движенията се появят, метоклопрамидът се спира веднага. Той е противопоказан при вече поставена диагноза. Не се комбинира с антипсихотик, защото ефектите се сумират. След спиране движенията могат да отшумят частично или напълно, но листовката не обещава това на всеки. Прохлорперазинът, ползван и при силно гадене, е по-стар антипсихотик и също влиза в групата на блокерите. Връзката с антидепресантите е по-слаба и все още спорна. Тя е много по-рядка от връзката с допаминовите блокери.

Как изглеждат неволевите движения

Класическата картина е в долната част на лицето и в устата. Движенията са неритмични, повтарят се и нямат полезна цел. Човекът често ги усеща късно, а близките ги виждат по-рано. При част от хората с дълга шизофрения осъзнаването е намалено, затова липсата на оплакване не доказва липса на движения.

Ето какво описват клиниките и скалите най-често.

  • Устните мляскат, свиват се или правят смукателни движения без храна.
  • Езикът се показва, бута бузата отвътре или се мести настрани.
  • Челюстта дъвче или се люлее, а бузите се издуват.
  • Клепачите мигат на чести пристъпи, без дразнене в окото.
  • Пръстите мърдат като при свирене, а тазът се поклаща или тласка напред.
  • Походката може да стане широка и клатеща се, описвана като патешка.

По-редки са кратки мускулни тласъци и трайни извивания, които вече клонят към дистония. Късната дистония в ръководството DSM-5 е отделна диагноза, но дърпащи и задържащи движения могат да са част от същата късна картина. Те засягат шията, челюстта, очите и устата и понякога болят. Стридор и затруднено преглъщане при такова извиване са тревожен белег, не козметика.

Тежестта има спектър. Едни движения се виждат само ако човекът е помолен да седне с празни ръце и отворена уста. Други пречат да се задържи храната, да се произнесе дума или да се излезе сред хора. Рядко, ако са засегнати гръклянът и диафрагмата, дишането се нарушава и това вече е спешно. Кашлицата, задавянето и умората при говор са повод да се каже на лекаря още преди да стане драматично.

Как се различава от лекарствения паркинсонизъм

Двете състояния идват от сходни лекарства и затова се бъркат. Лекарственият паркинсонизъм е хипокинезия, с твърде малко и твърде бавно движение. Тардивната дискинезия е хиперкинезия, с излишно и неритмично движение. Треморът при паркинсонизъм е ритмичен, често около 3 до 4 трептения в секунда, и напомня търкаляне на хапче между пръстите. Гримасата при дискинезия е сложна, сменя посоката и не държи такт.

Признак Тардивна дискинезия Лекарствен паркинсонизъм
Кога започва Обикновено след месеци, понякога след седмици. При 50 до 75% в първия месец и при около 90% до третия.
Какво се вижда Неритмични гримаси, мляскане и хореоподобни пръсти. Забавяне, скованост и ритмичен тремор.
При по-ниска доза Движенията могат да излязат наяве или да се усилят. Сковаността обикновено намалява.
Антихолинергично средство Може да влоши хореоподобните гримаси. Може да облекчи сковаността и тремора.

Ритмичното треперене на челюстта, наричано заешки синдром, е паркинсонов тремор в устата. Равномерният такт го отличава от мляскането и се успокоява, ако блокерът се намали.

Болестта на Паркинсон е отделна мозъчна болест. Лекарственият паркинсонизъм само я наподобява и понякога антипсихотикът събужда вече започваща болест. Късните гримаси не са тази болест, но двете картини се разграничават нарочно и могат да са налице у един човек.

Акатизията е трета картина, мъчително вътрешно неспокойствие с нужда да се става и да се крачи. Тя не е хореята на езика. Острата дистония идва в часове или дни, с извит врат или отклонени очи, и отшумява, ако причинителят се спре. При метоклопрамид такива реакции са по-чести под 30 години и при около 30 до 40 mg дневно, понякога още в първите 24 до 48 часа, и рядко стягат гръкляна.

Кой е с по-висок риск

Най-тежкият товар е натрупаната доза във времето, не еднократна таблетка. Към него се добавят по-напредналата възраст, женският пол, разстройство на настроението, употреба на алкохол или други вещества, диабет и предишна остра реакция към същия клас. В обзор от 2021 г. хора на средна възраст около 65 години имат пет до шест пъти по-висок риск от по-младите. Антихолинергичните средства, давани заради скованост, също влизат в списъка на факторите, а не са защита.

В американски кохорти сред съобщените фактори е и афроамериканският произход. Същевременно метаанализът от 2017 г. намира по-ниска честота в Азия, отколкото в Съединените щати. Това са наблюдения от различни популации, не присъда за отделен човек в България. Никой списък не казва, че при тези белези дискинезията е сигурна, нито че без тях е изключена.

При метоклопрамид листовката сочи възрастните жени, диабета, дългия курс и високата обща доза и забранява комбинация с антипсихотик. Хора с вече поставена дискинезия не бива да го започват. При болест на Паркинсон той се избягва, а ако друг препарат няма, курсът е възможно най-кратък.

Психичната болест не ражда гримасите, но решава дали блокерът може да спре. При шизофрения дългият прием често е нужен. При кратко гадене, за което има други средства, сметката е различна и я правят лекарят и пациентът заедно.

Старши афро-американка, говореща с млада медицинска сестра.

Как лекарят я разпознава

Диагнозата е клинична. Няма кръвен тест или снимка, които да я потвърдят. Лекарят пита какво се пие сега и какво е пито през годините, включително гадене, и гледа лицето, езика, пръстите и походката. Понякога се пускат изследвания или скенер, за да се отхвърлят хорея на Хънтингтън, последица от инсулт или обменно нарушение. Когато историята с блокера е ясна, а движенията са типични, допълнителната машинария често не е нужна.

Скалата за абнормни неволеви движения, позната с краткото име AIMS, е най-ползваният инструмент. Тя има 12 точки. Първите седем оценяват тежестта в отделни области на тялото от 0 до 4, а сборът им стига до 28. Следващите точки питат колко тежко е нарушението като цяло, доколко пречи и дали човекът го осъзнава. Скалата проследява промяна. Тя сама не поставя диагноза.

Изследователски праг, цитиран в обзора от 2021 г., приема вероятна форма при оценка 2 или по-висока в две или повече области, или 3 или 4 в една област, след поне три месеца обща експозиция на антипсихотик. При по-възрастни DSM-5 допуска по-кратък срок. Прагът е за проучвания и за общ език между лекари. В кабинета тежи и това дали човекът се храни, говори и излиза.

Огледът на лицето и ръцете е уместен на всяко посещение, докато се пие блокер. Ако нещо ново се появи, AIMS оразмерява находката. Много специалисти, според клиничния преглед от юли 2024 г., правят по-формална проверка на всеки 3 до 6 месеца. В България точният интервал го задава лекуващият екип.

Кога да потърсите лекар при тардивна дискинезия

Нови гримаси, мляскане или неспокойни пръсти не се чакат до годишния преглед. Обадете се на лекаря, който е изписал лекарството, в следващите дни и опишете откога са движенията и кое лекарство се пие. Антипсихотик за психоза не се спира и не се сменя вкъщи. При метоклопрамид правилото е по-остро. Листовката казва лекарството да се спре веднага и да се потърси лекар, ако се появят движения, които не се контролират.

Спешните прагове са конкретни и малко на брой.

  • Затруднено дишане, задавяне или невъзможност да преглъщате безопасно изисква обаждане на 112.
  • Висока температура със силно втвърдени мускули, обърканост и нестабилен пулс също е повод за 112.
  • Оток на устните или лицето със задух след нова таблетка срещу движенията изисква спешна помощ.
  • Извиване на врата или очите в първите едно-две денонощия е остра дистония, не късна дискинезия.
  • Ритмичен тремор и забавяне в първите седмици сочат паркинсонизъм и пак се съобщават скоро.

Високата температура със скованост и обърканост влиза в картината на злокачествен невролептичен синдром. За него предупреждават листовките и на метоклопрамида, и на валбеназина. Той е рядък и не се изчаква до сутринта. Ако стари движения от седмица пречат на глътката вода, кажете на лекаря конкретен пример от вчера, за да прецени дали вече ограничават ежедневието.

Какво лечение се прилага сега

Първата стъпка не е самоволно спиране на антипсихотика. Ако той е овладял психозата, американското ръководство за шизофрения от 2020 г. препоръчва лечението да продължи и да се добави обратим инхибитор на везикуларния моноаминов транспортер 2 (VMAT2), когато движенията са умерени до тежки или силно пречат на живота.

Систематичният преглед от юни 2018 г. слага валбеназина и деутетрабеназина на ниво A, с установен ефект. Клоназепамът и гинко билоба са ниво B, амантадинът и тетрабеназинът са ниво C, а дълбоката мозъчна стимулация при упорити случаи също е ниво C. За спиране на причинителя и за смяна от първо към второ поколение доказателството е недостатъчно. В ретроспективна група от 108 души движенията изчезват при 13%, а без добавено лечение само при 2%. При метоклопрамид спирането е задължително и отшумяването може да е частично или пълно, без гаранция.

Подход Какво показват данните За кого важи бележката
Деутетрабеназин На 12-ата седмица AIMS спада повече, отколкото при плацебо. Разрешен в ЕС на 8 януари 2026 г. за умерена до тежка форма при възрастни.
Валбеназин 80 mg На 6-ата седмица AIMS спада средно с 3,2 пункта срещу 0,1 при плацебо. Дозите са от американската листовка от февруари 2025 г.
Спиране на антипсихотика Няма достатъчно данни да се препоръча или отхвърли като лечение. При метоклопрамид листовката изисква незабавно спиране.
Гинко билоба или клоназепам Вероятно помагат, с по-слабо доказателство от VMAT2 инхибиторите. Не се започват самостоятелно вкъщи вместо лекарско решение.

Деутетрабеназинът получи разрешение в целия Европейски съюз на 8 януари 2026 г. Таблетката с удължено освобождаване се пие веднъж дневно, а дозата се вдига всяка седмица от лекар с опит в лекарствените двигателни нарушения. Лекарството е под допълнително наблюдение. В гъвкавото проучване със 117 души средният спад по AIMS е 3 пункта срещу 1,6 при плацебо. При 298 души спадът е 2,1, 3,2 и 3,3 пункта при начални дози 12, 24 и 36 mg, срещу 1,4 при плацебо. Сънливост има при повече от 1 на 10 души. Диария, сухота в устата, умора и депресия стигат до 1 на 10. Не се дава при чернодробно заболяване, с резерпин, с друг блокер на същия транспортер или с инхибитор на моноаминооксидазата. Фармацевтът казва дали опаковката вече се отпуска у нас.

Валбеназинът е описан в американската листовка от февруари 2025 г. Началото е 40 mg веднъж дневно, а след седмица обичайната доза е 80 mg. При по-слаба поносимост се обмислят 40 или 60 mg. На 40 mg се остава при умерено или тежко чернодробно увреждане, при бавен метаболизъм през CYP2D6 и при силен блокер на CYP3A4. Силните индуктори на CYP3A4 не се комбинират. В изпитване с 234 души 80 mg сваля AIMS с 3,2 пункта срещу 0,1 при плацебо. След корекция за множествени сравнения издържа 80 mg, не 40 mg. Хората остават на своя антипсихотик. След спиране към 48-ата седмица оценките се връщат към изходните, така че контролът трае, докато лекарството се пие. Сънливост има при 10,9% срещу 4,2%, а паркинсонови оплаквания при 3% срещу под 1%. Не се шофира, докато ефектът не е ясен. При вроден дълъг QT интервал лекарството се избягва, а оток на лицето със задух е повод за спешна помощ.

Гинко билоба в ръководството от 2013 г. стъпва на едно проучване при хоспитализирани пациенти с шизофрения, с екстракт EGb-761 по 240 mg дневно за 12 седмици, и не се пренася върху случаен билков продукт. Витамин Е остава с недостатъчни данни. Клоназепамът в изпитване с 19 души намалява дискинезията с около 37% спрямо плацебо, после ефектът се връща. Антихолинергичните средства не лекуват гримасите и могат да ги усилят.

Може ли да се предотврати и отшумява ли

Пълна профилактика няма, защото няма тест за бъдещия случай. Рискът се сваля с най-ниската ефективна доза за най-краткото нужно време и с молекула от по-нисък клас, когато психичната болест го позволява. Преди дълъг антипсихотик извън психоза рискът се казва на глас. При рефлукс таванът от 12 седмици за метоклопрамид идва от американската листовка, а лекарят у нас прилага текста на местната опаковка.

Ранното забелязване помага за следващото решение, но не обещава изчезване. Ако антипсихотикът трябва да остане, движенията често остават или само се прикриват от по-висока доза. Ако метоклопрамидът може да се спре рано, шансът за частично или пълно отшумяване е по-реален, без да е гарантиран. Качеството на живот се мери отделно от големината на гримасата. Срамът, отказът от хранене навън и пропуснатите визити са част от болестта.

Кратък дневник помага на прегледа. Запишете откога е движението, кое лекарство се пие и на коя дейност пречи. В клиничния преглед от юли 2024 г. физическата активност се сочи като грижа, която при някои хора облекчава част от оплакванията, без да замества лекарството. Ако езикът пречи на глътката, кажете го на лекаря, за да прецени дали трябва съвет за хранене.

Ботулинов токсин се ползва в някои клиники при често мигане, но ръководството от 2013 г. намира данните за токсин тип A за недостатъчни при късните синдроми като цяло. Дълбоката стимулация остава рядък болничен вариант при упорити случаи.

Често задавани въпроси

Опасна ли е тардивната дискинезия за живота?

Обикновено самите движения не са непосредствено смъртоносни. Тежка форма може да затрудни храненето и говора, а рядко и дишането, ако са засегнати гръклянът или диафрагмата, и тогава се обаждате на 112. По-често се засягат храненето, говорът и готовността да се продължи психиатричното лечение.

Мога ли сам да спра антипсихотика при първи гримаси?

Не спирайте антипсихотика сами. Рязкото спиране може да върне психозата и да извади наяве движения, които дозата е прикривала. Промяната е решение на лекуващия лекар. При умерена до тежка форма, или когато движенията силно пречат, препоръката от 2020 г. е да се добави обратим инхибитор на VMAT2, без болестта да остане без своето лечение.

Метоклопрамидът за стомаха също ли причинява такива движения?

Да, и предупреждението е изрично в листовката от февруари 2026 г. Рискът расте с дългия курс, общата доза, напредналата възраст и диабета. За киселинен рефлукс таванът е 12 седмици, а при диабетна гастропареза по-дългият прием се избягва или се наблюдава отблизо. Ако неконтролираните движения започнат, това лекарство се спира веднага и се търси лекар още същия ден.

По-новите антипсихотици премахват ли риска напълно?

Не го премахват. В сравнителни изпитвания нови случаи се появяват с около 2,6% на година при второ поколение срещу около 6,5% при първо. В напречни проучвания хората на второ поколение, които никога не са пили първо, имат честота 7,2%, а не нула. Рискът се трупа с годините, затова огледът не спира само защото молекулата е по-нова.

Деутетрабеназинът маха ли движенията завинаги?

Не е показано, че ги изтрива завинаги. В европейските проучвания на 12-ата седмица той намалява тежестта спрямо плацебо, докато лекарството се пие. При валбеназин след спиране в дългото проследяване оценките се връщат към изходните. Приемът продължава, докато има полза и няма сериозна нежелана реакция, а депресията се следи, защото при деутетрабеназин тя стига до 1 на 10 души.

Помага ли гинко билоба, взето самостоятелно у дома?

Не го започвайте сами като лечение. Прегледът от юни 2018 г. оставя гинкото и клоназепама под нивото на двата VMAT2 инхибитора, а данните за гинко идват главно от хоспитализирани пациенти с шизофрения. Витамин Е няма достатъчно доказателства нито за, нито против. Билков продукт от аптека не замества разговора за дозата на антипсихотика или за разрешено лекарство.

добавки от гинко билоба на листа.

Заключение

Неволевите гримаси след дълъг блокер на допамина имат отделно име и отделно лечение от сковаността. При текущ антипсихотик скалите ги засичат при около една четвърт от хората, а новите случаи за година са по-редки при второ поколение, особено ако преди това не е имало първо. Метоклопрамидът за стомаха влиза в същата фамилия и при него дългият курс е грешка, която листовката вече ограничава до 12 седмици.

От 8 януари 2026 г. деутетрабеназинът е разрешен в Европейския съюз за възрастни с умерени или тежки движения и се добавя към нужното психиатрично лечение, вместо да го измества. Спирането на антипсихотика не е доказан начин движенията да изчезнат и може да върне психозата. При стомашното лекарство логиката е обратната и спирането е част от самата листовка. Нито една таблетка не обещава изтриване завинаги.

На следващия преглед поискайте лицето, езикът и пръстите да бъдат огледани нарочно, с празни ръце и отворена уста. Ако движенията вече са там, попитайте дали са умерени и дали пречат на храненето или говора, и дали обратим инхибитор на VMAT2 е уместен при вас. Прием на метоклопрамид по-дълъг от 12 седмици е повод да се обсъди спиране. Затрудненото дишане или преглъщане се води към 112, без изчакване на плановия час.

Източници

  1. Carbon M, Hsieh CH, Kane JM et al.: Tardive Dyskinesia Prevalence in the Period of Second-Generation Antipsychotic Use: A Meta-Analysis. The Journal of Clinical Psychiatry, март 2017 г.
  2. Carbon M, Kane JM, Leucht S et al.: Tardive dyskinesia risk with first- and second-generation antipsychotics in comparative randomized controlled trials: a meta-analysis. World Psychiatry, 7 септември 2018 г.
  3. Keepers GA, Fochtmann LJ, Anzia JM et al.: The American Psychiatric Association Practice Guideline for the Treatment of Patients With Schizophrenia. American Journal of Psychiatry, 1 септември 2020 г.
  4. Bhidayasiri R, Jitkritsadakul O, Friedman JH et al.: Updating the recommendations for treatment of tardive syndromes: A systematic review of new evidence and practical treatment algorithm. Journal of the Neurological Sciences, 15 юни 2018 г.
  5. Bhidayasiri R, Fahn S, Weiner WJ et al.: Evidence-based guideline: Treatment of tardive syndromes. Neurology, 30 юли 2013 г.
  6. Austedo | European Medicines Agency (EMA). European Medicines Agency, 4 февруари 2026 г.
  7. INGREZZA (valbenazine) capsules, for oral use. U.S. Food and Drug Administration, февруари 2025 г.
  8. REGLAN (metoclopramide) tablets, for oral use. U.S. Food and Drug Administration, февруари 2026 г.
  9. Hauser RA, Meyer JM, Factor SA et al.: Differentiating tardive dyskinesia: a video-based review of antipsychotic-induced movement disorders in clinical practice. CNS Spectrums, 20 ноември 2020 г.
  10. Debrey SM, Goldsmith DR: Tardive Dyskinesia: Spotlight on Current Approaches to Treatment. Focus, 28 януари 2021 г.
  11. Tardive Dyskinesia (TD): What It Is, Symptoms & Treatment. Cleveland Clinic, 10 юли 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.