
Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност, на български често наричано СДВХ, а в международните текстове ADHD, не е три отделни болести. Трите вида описват коя група оплаквания е най-силна в момента. Наричат ги предимно невнимателен, предимно хиперактивно-импулсивен и комбиниран, а диагнозата и в трите случая остава една.
Етикетът в документа не е доживотен печат. Проследявания по по-старите критерии DSM-IV, събрани в преглед от 2012 г., показват, че след 5 до 9 години само 35% от децата пазят същия подтип, докато 59% все още покриват разстройството в някаква форма. Хиперактивността често спада с годините, затова картината върху хартията може да се смени, без човекът да е оздравял. Лек няма.
Прагът до 16 години е поне шест симптома от съответната група, а от 17 години е пет, при общо девет признака във всяка група. В анкета от 2024 г. в САЩ текуща диагноза имат 11,7% от децата на 3–17 години, около 7 милиона. При дете от 5 години нагоре британското ръководство започва лекарствената линия с метилфенидат, а при възрастен допуска и лиздексамфетамин. Метаанализ на седем проучвания при над 25 000 младежи не свързва захарта със СДВХ.
Три представяния, една диагноза
Трите имена не делят хората на различни заболявания, а показват коя група симптоми минава прага сега. В текстовата редакция DSM-5-TR от 2022 г. критериите за СДВХ не са сменени. Ръководствата затова говорят за представяне, тоест за текущата картина, а не за отделна доживотна форма.
Всяка група съдържа девет симптома. Невниманието е трудност да се задържи фокусът, да се довърши задача и да се подредят стъпките. Хиперактивността е излишно движение или усещане за вътрешен двигател. Импулсивността е действие или дума, преди човекът да е преценил последицата. За да има диагноза, оплакванията трябва да пречат на ученето, работата или отношенията, а не само да правят характера по-жив.
Видът се определя от групата, която минава числения праг, а не от пълната липса на другата. Човек с хиперактивно-импулсивна картина може понякога да се разсейва, стига невниманието да остава под границата. Обратното също важи. Идеята, че при хиперактивния вид изобщо няма разсеяност, е по-рязка от самите критерии.
До 16 години включително са нужни поне шест симптома от групата, която определя вида. От 17 години нататък стигат пет. Комбинираният вид иска този праг и в двете групи едновременно. Същите числа ползва американското обобщение на DSM-5-TR.
| Вид | Какво трябва да мине прага | До 16 години | От 17 години |
|---|---|---|---|
| Предимно невнимателен | Невниманието, без хиперактивността да стига същия праг | Поне 6 симптома | Поне 5 симптома |
| Предимно хиперактивно-импулсивен | Движението и импулсите, без невниманието да стига прага | Поне 6 симптома | Поне 5 симптома |
| Комбиниран | И двете групи едновременно | Поне 6 от всяка група | Поне 5 от всяка група |
Срокът е поне шест месеца, а признаците трябва да са неуместни за възрастта и да се виждат в поне две среди, например у дома и в клас. Един бурен следобед или една трудна седмица не стигат.

Предимно невнимателен вид и името ADD
При предимно невнимателния вид прагът за невнимание е минат, а този за хиперактивност и импулсивност не е. Човекът често изглежда тих, затова околните по-лесно решават, че не се старае, вместо да потърсят оценка.
Името ADD, разстройство с дефицит на вниманието без думата за хиперактивност, вече не е диагноза. В справочника от 1980 г. то е било официално и е имало форма с хиперактивност и форма без нея. Редакцията от 1987 г. заменя ADD с ADHD. В DSM-5-TR от 2022 г. ADD липсва. Ако в стар картон или в семеен разговор стои ADD, обикновено става дума именно за невнимателната картина, а не за второ заболяване.
Признаците, с които клиницистите описват тази група, са конкретни и се повтарят.
- Детето или възрастният пропуска подробности и прави неволни грешки в урока или в службата.
- Трудно задържа вниманието до края на задача, игра или разговор.
- Изглежда, че не слуша, дори когато му говорят пряко.
- Започва нареждане, но не довършва урока, домакинската работа или служебната задача.
- Трудно подрежда стъпките, времето и вещите, нужни за деня.
- Отбягва работа, която иска дълго умствено усилие, например домашни.
- Губи тетрадки, ключове, телефон и други нужни вещи.
- Лесно се отвлича от страничен шум, мисъл или нова дейност.
- Забравя часове, поръчки и обичайни стъпки от деня.
Тази картина по-често се пропуска при момичета, защото няма шумното поведение, по което много възрастни разпознават СДВХ. Mayo Clinic отбелязва, че момичетата по-често показват тихо невнимание, отколкото явна хиперактивност. Мълчаливото дете, което губи нишката на урока, може да покрива същия праг като детето, което става от чина.
Невнимателният вид не означава, че паметта е „развалена“ за всичко интересно. Критерият е повтарящ се срив в ежедневни задачи, който пречи. Ако същото се случва само в един час и никъде другаде, по-вероятно е да има друга причина, например труден материал или недоспиване. Тревожността, проблемите със съня и трудностите в ученето могат да приличат на тази картина, а отделен тест сам по себе си не я доказва.
Предимно хиперактивно-импулсивен вид
Предимно хиперактивно-импулсивният вид минава прага за движение и прибързани действия, без невниманието да стига същия брой. Околните най-бързо разпознават именно тази картина, а до кабинета най-често стига комбинираният вид.
В предучилищна възраст високата активност е по-видима. Детето става, катери се и говори тогава, когато групата седи. С годините част от това движение се скрива навътре. При юноши и възрастни критериите вече допускат вътрешно неспокойство вместо тичане и катерене. Човекът може да остане на стола и пак да се чувства като на двигател.
Оплакванията от тази група изглеждат така.
- Мърда ръце или крака, почуква по масата или се върти на стола.
- Става от стола, когато се очаква да остане на място.
- Тича или се катери там, където това вече не е уместно.
- Трудно играе или си почива тихо заедно с другите.
- Действа така, сякаш го движи мотор, и трудно спира.
- Говори прекалено много в час, на среща или у дома.
- Отговаря прибързано, преди събеседникът да е довършил въпроса.
- Трудно изчаква реда си на опашка, в игра или в разговор.
- Намесва се в чужди игри, разговори или в работата на другите.
Живо дете не е автоматично дете със СДВХ. Малките деца естествено имат кратък фокус и много движение. Диагнозата иска шест месеца, две среди и реална пречка, плюс брой симптоми над възрастовия праг. Ако бурята е само на детската площадка, а в градината и у дома денят върви, прагът за разстройството не е минат.
Импулсът тук е прибързано действие, преди да се види последицата, а не „лош характер“. Единични пропуски във вниманието не отменят този вид, докато не минат отделния праг за невнимание. Прегледът не чака етикетът да стане очевиден за всички наоколо.
Комбинираният вид и какво показват числата
Комбинираният вид означава, че и невниманието, и хиперактивността с импулсивността минават прага по едно и също време. Именно тази картина най-често стига до кабинета, защото пречи и на ученето, и на поведението в група.
Числата за „най-чест вид“ зависят от това къде са броили. Клиниката в Кливланд посочва комбинираното представяне като най-често диагностицираното. Това не е същото като дял сред всички хора в населението. В кабинета по-лесно влиза човекът, който и се разсейва, и пречи на часа. Тихата невнимателна картина по-често остава извън опашката. Затова изречението „комбинираният вид е най-разпространеният“ без уговорка за кабинета подвежда.
Колко хора изобщо имат диагноза, е отделен въпрос от това кой вид преобладава. По данни на CDC от анкета през 2024 г. текуща диагноза имат 11,7% от децата в САЩ на 3–17 години, около 7 милиона. За 2022–2023 г. същият източник дава диагноза при 13% от момчетата и при 7% от момичетата. Това са родителски данни от САЩ, не оценка за България и не разбивка по трите вида.
Захарта не избира вида и не създава диагнозата. Метаанализ в консенсус от 2021 г. обхваща седем проучвания с над 25 000 младежи и не намира връзка между консумацията на захар и СДВХ. Кратък прилив след сладко не е шестмесечно разстройство в две среди. Да се махне захарта от менюто не заменя оценка и не превръща един вид в друг.
Сменя ли се видът с възрастта
Видът може да се смени, защото хиперактивността обикновено спада по-бързо от невниманието. Дете, което в градината е било предимно хиперактивно-импулсивно, в училище може да мине прага и за невнимание, когато уроците поискат по-дълъг фокус. По-късно движението намалява и същият човек може да остане главно с невнимателна картина.
Прегледът от 2012 г. събира пет проследявания от 5 до 9 години. В тях 59% от децата със СДВХ все още покриват някакъв подтип, но само 35% пазят първоначалния. Част от смените вървят заедно със спада на хиперактивността, а друга част са по-случайни и държат етикета нестабилен. Затова днешните текстове не говорят за три твърди подтипа.
Същата смяна се описва и в клиничната практика. При предучилищните деца по-често личи хиперактивността, а след началото на училище невниманието става по-видно. С узряването движението намалява и записът в документа може да се измести към невнимателен вид, както отбелязва и клиниката в Кливланд. Лек това не е. Лечението не премахва СДВХ, макар при някои хора симптомите да омекнат с годините, посочва Mayo Clinic.
При юноши и възрастни тичането често отстъпва на вътрешно неспокойство. Ако детето стои по-мирно на чина, но сроковете и организацията се влошат, старият етикет вече не описва деня. Невниманието тогава е това, което пречи на работата и на битовите уговорки.
Смяната на вида не отменя нуждата от преглед. Щом затруднението пак пречи вкъщи и сред съучениците или колегите, картината се описва наново. Част от хората след години вече не покриват пълен праг, но това се решава с оценка, не с надежда, че пубертетът сам затваря темата.
Какъв е прагът и защо няма един тест
Диагнозата е клинична. Няма кръвен тест, снимка или един въпросник, който сам да я постави. Критериите, които CDC предава по DSM-5-TR, искат брой симптоми, шест месеца, поне две среди, вреда за ежедневието и начало на част от признаците преди 12 години. Симптомите не бива да се обясняват по-добре с друго състояние.
В САЩ се препоръчва оценка на деца и юноши от 4 до 18 години, ако има учебни или поведенчески затруднения заедно с невнимание, хиперактивност или импулсивност. Лекарят събира разказ от родителите, от училището и от самото дете или юноша, и ползва скали, за да документира прага. Скалата е помощ, не присъда. Тревожност, депресия, лош сън и трудности в ученето могат да дадат много сходна картина, затова се търсят и те.
Разликата между DSM-5-TR и ICD-11 е в броенето. Американският текст иска шест или пет симптома от девет в група, а редакцията от 2022 г. не променя този праг. ICD-11 също описва три представяния, но не задава същия числов праг. Лекарят в България прилага класификацията, която ползва в практиката си, затова питайте кой документ е легнал в оценката.
Под 4 години рутинната оценка по американската педиатрична линия не се препоръчва. Това не значи, че всяко дете на 4 години с много енергия получава етикет. Искат се продължителност, две среди и пречка, която не се връзва с възрастта. Единичен труден преход към градина не покрива шестте месеца.
При възрастните прагът е по-нисък, пет симптома, но детското начало остава. Човек може да стигне до кабинет след 18 години, защото в училище тихата картина е била сметната за мързел или за тревожност. Тогава лекарят търси следи преди 12-ата година чрез спомени, стари бележки и близки, а не приема днешния стрес за цялото обяснение. Стресът и недоспиването могат да влошат фокуса и без СДВХ.

Момичета, момчета и диагноза при възрастни
Момчетата по-често получават диагноза, а момичетата по-често остават с тиха невнимателна картина, която възрастните подминават. В американските данни за 2022–2023 г. диагноза има при 13% от момчетата и при 7% от момичетата. Mayo Clinic добавя, че момчетата по-често изглеждат хиперактивни, а момичетата по-често просто не задържат вниманието. Разликата в процентите е разлика в поставените диагнози в САЩ, не доказателство, че самото разстройство е по-рядко при момичетата.
Тихото момиче, което губи инструкции и седи мирно, може да покрива невнимателния праг със същата вреда за ученето. Защото не пречи на часа, насочването закъснява. Част от жените стигат до първа оценка едва като възрастни, когато работата, децата или следването вече не се крепят на чужда структура. И тогава важи същото условие. Част от симптомите трябва да са започнали преди 12 години, дори никой да не ги е нарекъл СДВХ.
При възрастните в САЩ текущата диагноза засяга 6,0%, около 15,5 милиона души към 2023 г. Делът от 55,9% с първа диагноза на 18 или повече години показва колко често оценката закъснява, а не че съществува отделен „възрастен вид“, който започва от нулата. Хиперактивността към този момент често е неспокойство, а не тичане. Невниманието остава в пропуснати срокове, забравени сметки и разговори, които се губят по средата.
При възрастен невнимателният вид по-често минава за тревожност, докато някой не преброи симптомите и не провери детството. Хиперактивно-импулсивната картина след училище по-рядко остава единствена, защото движението спада. Вредата се мери в работата и в отношенията, не в това дали човекът изглежда „класически“.
По-високият риск от мисли за самоубийство, който Mayo Clinic описва при деца със СДВХ, е причина тихата картина да не се чака с години. Мисли за самонараняване не са „част от вида“, който се търпи до планов преглед. Те са повод за спешна помощ. За България номерът е 112.
Лечението се избира по възраст
Първата стъпка в грижата зависи от възрастта и от това дали симптомите още пречат, а не от името на вида. Няма отделна молекула за невнимателния вид и друга за комбинирания. Лек няма, затова целта е по-малко вреда в училище, у дома и на работа.
В американските препоръки, обобщени от CDC по линията на педиатричната академия, дете на 4–6 години първо получава обучение на родителите за справяне с поведението и, ако я има, поведенческа подкрепа в клас. Метилфенидат на тази възраст се обсъжда само ако тази стъпка не донесе значима промяна и сериозните затруднения останат. От 6 години нагоре лекарството се съчетава с родителско обучение и/или подкрепа в училище.
Британското ръководство NICE дели границите иначе и това не бива да се заличава. Под 5 години първата линия е групово обучение за родители, насочено към СДВХ. Лекарство под 5 години не се предлага без второ мнение от екип с опит при малки деца. От 5 години нагоре първото лекарство е метилфенидат с кратко или с дълго действие. При възрастни първа линия може да бъде метилфенидат или лиздексамфетамин. И двете лекарства са стимуланти. Лекарят решава кой продукт е разрешен у нас и в каква доза се ползва. Нито американската, нито британската схема се пренася автоматично.
Метилфенидатът променя количествата на някои естествени вещества в мозъка. Сред по-честите нежелани ефекти, описани от MedlinePlus, са спад на апетита и нарушен сън. Ако се появят болка в гърдите или припадък, това е спешно, не реакция за изчакване до следващия планов час. Лекарят определя дозата. MedlinePlus предупреждава, че лекарството може да доведе до привикване, затова не се вдига самостоятелно и не се дава на друг човек.
Обучението на родителите е поведенческата стъпка, която и двете ръководства слагат преди или заедно с лекарството според възрастта. То не изчезва автоматично, ако по-късно се добави метилфенидат. Името на вида не казва кое средство ще понесе човекът. Преди старт се казват другите приемани лекарства. Кой продукт е уместен и как се проследява после, решава лекарят, включително когато практиката в България се различава от NICE или от CDC.
Кога да потърсите лекар за СДВХ
Повод за преглед е картина, която трае поне шест месеца, личи на две места и пречи на ученето, работата или отношенията. Не чакайте видът да се „избистри“ сам. Личният лекар е първата врата. Той преценява накъде да насочи оценката по местния ред.
Има и знаци, при които не се чака планов час. Част от тях идват от самото разстройство, част от лекарството.
| Какво виждате | Какво да направите |
|---|---|
| Симптомите държат над 6 месеца, личат на две места и пречат в деня | Час при личния лекар за оценка, с примери от двете среди |
| Дете под 5 години остава силно затруднено въпреки по-ясни правила и родителска подкрепа | Оценка преди лекарство. По NICE трябва второ специализирано мнение |
| Болка в гърдите или припадък по време на метилфенидат | Обадете се на 112, без да чакате плановия преглед |
| Мисли за самонараняване или самоубийство | Обадете се на 112 веднага |
| Затруднението е само в една среда и изчезва напълно в другата | Пак кажете на лекаря. Може да има друга причина, не автоматично СДВХ |
За часа е полезно да носите факти, а не само обща тревога.
- Опишете конкретни примери от вкъщи и от училище или от работата за последните месеци.
- Отбележете дали подобни затруднения е имало преди 12-годишна възраст.
- Запишете съня, тревожността и всички лекарства, които се приемат сега.
- Попитайте кой от трите вида покрива днешната картина и кой праг е приложен.
Ако детето е между 4 и 6 години, първият въпрос към лекаря е за обучение на родителите, не за рецепта още на вратата. Ако е по-голямо или става дума за възрастен, питайте кое е първото средство за тази възраст и как ще се разбере, че то намалява вредата. При болка в гърдите, припадък или мисли за самоубийство номерът 112 е преди всеки планов разговор.
Често задавани въпроси
ADD същото ли е като невнимателния вид ADHD?
Да. ADD не фигурира в DSM-5-TR от 2022 г. и е заменено с ADHD още в редакцията от 1987 г. Хората, които казват ADD, обикновено описват предимно невнимателната картина, без хиперактивността да минава прага. Стар картон с това име се носи на лекаря, за да се види дали днешните симптоми още покриват критериите.
Може ли СДВХ да започне чак след 18 години?
По DSM-5-TR част от симптомите трябва да са били налице преди 12 години. В американски данни от 2023 г. 55,9% от възрастните с текуща диагноза са я получили на 18 или повече години, защото детските признаци често са били пропуснати. Късният кабинет не създава нов, „възрастен“ вид на разстройството.
Захарта ли прави детето хиперактивно?
Не. Захарта не създава диагноза СДВХ. Метаанализ на седем проучвания с над 25 000 младежи не намира такава връзка. Кратко оживление след сладко не трае шест месеца и не се брои за отделен вид. Махането на захарта не заменя оценка и не лекува нито един от трите вида.
Лекарството различно ли е при трите вида?
Не по името на вида. И американските, и британските препоръки избират първата стъпка според възрастта. Под 5 години NICE започва с обучение на родителите и иска второ мнение преди лекарство. От 5 години първото лекарство там е метилфенидат, а при възрастни може да е метилфенидат или лиздексамфетамин.
От коя възраст има смисъл от оценка?
Американската линия, предадена от CDC, съветва оценка от 4 до 18 години при учебни или поведенчески затруднения и симптоми. Под 4 години тази рутинна стъпка не се препоръчва. Един бурен ден не стига. Нужни са поне шест месеца, две среди и реална пречка за деня.
Намалява ли хиперактивността след пубертета?
Често да, но разстройството не се затваря само защото детето стои по-мирно на чина. Хиперактивността спада по-бързо от невниманието, затова комбинираният вид може по-късно да изглежда като невнимателен. След 5 до 9 години само 35% пазят същия стар подтип, а 59% все още покриват СДВХ. Нов преглед е уместен, ако вредата остане.

Заключение
Трите вида са три снимки на една диагноза, направени според това коя група симптоми минава прага днес. До 16 години този праг е шест симптома, от 17 години е пет, а част от признаците трябва да са започнали преди 12-ата година и да се виждат на две места. Комбинираната картина най-често влиза в кабинета. Тихата невнимателна по-лесно се пропуска, особено при момичета. Етикетът може да се смени, когато хиперактивността спадне.
За следващия час съберете примери от последните шест месеца от две различни среди и отбележете дали същото е имало преди 12 години. Попитайте кой вид отговаря на сегашните симптоми, кой праг е ползван и коя е първата стъпка за тази възраст. При малко дете въпросът започва от обучение на родителите. При по-голямо дете или възрастен питайте дали първото лекарство е метилфенидат, или при възрастен се обсъжда и лиздексамфетамин, и как ще следите апетита и съня.
Ако по време на метилфенидат се появят болка в гърдите или припадък, или ако има мисли за самонараняване, обадете се на 112 преди плановия час. Захарта не обяснява вида, а късната диагноза при възрастен не доказва, че симптомите са започнали в зряла възраст. Кое лекарство е налично у нас и кой специалист поема оценката казва лекарят по местната практика.
Източници
- ADHD in Children. Centers for Disease Control and Prevention, 21 октомври 2026 г.
- Data on ADHD in Children. Centers for Disease Control and Prevention, 8 юли 2026 г.
- Clinical Care of ADHD in Children. Centers for Disease Control and Prevention, 21 октомври 2026 г.
- ADD vs. ADHD: What’s the Difference?. Cleveland Clinic, 24 ноември 2025 г.
- Willcutt EG, Nigg JT, Pennington BF et al.: Validity of DSM-IV attention-deficit/hyperactivity disorder symptom dimensions and subtypes. Journal of Abnormal Psychology, 21 май 2012 г.
- Faraone SV, Banaschewski T, Coghill D et al.: The World Federation of ADHD International Consensus Statement: 208 Evidence-based Conclusions about the Disorder. Neuroscience and Biobehavioral Reviews, 4 февруари 2021 г.
- Staley BS, Robinson LR, Claussen AH et al.: Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder Diagnosis, Treatment, and Telehealth Use in Adults — National Center for Health Statistics Rapid Surveys System, United States, October–November 2023. Morbidity and Mortality Weekly Report, 10 октомври 2024 г.
- Gomez R, Chen W, Houghton S: Differences between DSM-5-TR and ICD-11 revisions of attention deficit/hyperactivity disorder: A commentary on implications and opportunities. World Journal of Psychiatry, 19 май 2023 г.
- Recommendations | Attention deficit hyperactivity disorder: diagnosis and management. National Institute for Health and Care Excellence, 14 март 2018 г.
- Methylphenidate: MedlinePlus Drug Information. MedlinePlus, 15 април 2026 г.
- Attention-deficit/hyperactivity disorder (ADHD) in children – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 7 март 2025 г.
