Увеит: симптоми, лечение и кога да отидете на лекар

Увеит: симптоми, лечение и кога да отидете на лекар

Увеитът е възпаление на увеята, средния слой на очната стена, в който влизат ирисът, цилиарното тяло и хориоидеята. Често са въвлечени и ретината, и течностите вътре в окото. Без навременно лечение възпалението може да остави трайна загуба на зрение, а ранната терапия прави този изход по-малко вероятен.

Притеснението от загуба на зрение е основателно и не се решава с чакане у дома. В Съединените щати около 10% от случаите на слепота, призната по тамошните правни критерии, са свързани с увеит. Популационни проучвания, събрани в преглед от 2023 г., отнасят 9 до 15% от слепотата в западните страни към същото възпаление.

Оплакванията зависят от това дали е засегната предната част, или мътнините идват отзад. При около половината хора конкретна причина не се намира, а преди инжекция или таблетка със стероид първо се изключва инфекция. Най-често яснотата пада заради оток на макулата. При упорит неинфекциозен процес в задната част на окото британските условия за адалимумаб са отделни и датират от 2017 г.

Какво е увеит и кога застрашава зрението

Увеитът застрашава зрението, защото окото няма свободен обем за оток. Дори малко подуване променя формата, през която минава образът, и картината става неясна. Възпалението може да засегне едното око или и двете, да започне за часове или да се трупа със седмици, а понякога се открива на планов преглед, без човекът да е усетил нищо.

Увеята не е цялото око. Ирисът е цветният диск около зеницата и дозира светлината. Цилиарното тяло стои зад него, фокусира лещата и отделя вътреочната течност. Хориоидеята е съдовата подплата между бялото на окото и ретината. Когато лекарите говорят за увеит, те описват възпаление, чийто главен фокус е в този слой, но белите кръвни клетки често са и в предната камера, и в стъкловидното тяло.

Нелекуваното възпаление може да стигне до оток на макулата, катаракта, глаукома и трайна загуба на зрение. Ранната диагноза ограничава тези последици. Така го формулира клиника Майо на 20 септември 2025 г.

За честотата източниците дават различни числа и те не се сливат в едно. Националната здравна служба на Великобритания, със страница прегледана на 20 март 2024 г., нарича увеита рядко състояние. Клиника Кливланд, с текст от 25 март 2024 г., говори за около 4 милиона нови случая годишно по света и за 80 000 до 168 000 в САЩ. Прегледът на насоките от 2023 г. събира популационни оценки от 17 до 52 нови случая на 100 000 души за година.

Възрастта не затваря диагнозата в една група. Страницата на Майо посочва, че боледуват хора от всички възрасти, включително деца. В клиника Кливланд децата са между 2 и 20% от случаите, а вероятността расте с възрастта и състоянието е по-често при възрастни. На страницата на Майо пушенето е свързано с увеит, който се укротява по-трудно.

Лек, който да изтрие всеки увеит, няма, но част от причините се лекуват и тогава окото също може да се успокои. Лечението понякога трае месеци или години. Задният увеит и панувеитът отзвучават по-бавно от предния, а оплакванията могат да се върнат.

[червени очи знак за увеит]

Четирите вида според мястото в окото

Видът се определя по мястото на главното възпаление, не по една обща картина за всички. Предният увеит, наричан още ирит, е най-честият и обхваща пространството между роговицата и ириса заедно с цилиарното тяло. Междинният засяга стъкловидното тяло и плоската задна част на цилиарното тяло. Задният обхваща ретината, хориоидеята или диска на зрителния нерв. Панувеитът обхваща и трите зони наведнъж.

Обзорът в StatPearls от 8 август 2023 г. посочва, че предният увеит е около половината от случаите, а задният е най-редкият. Това не го прави безобиден. Предното възпаление боли най-силно, а средното и задното по-често отнемат яснота чрез мътнини и оток, без окото да изглежда силно зачервено за околните.

Плоската част на цилиарното тяло не е четвърти слой на увеята. Тя е участък от самото цилиарно тяло, зад мястото, където ирисът среща склерата. Възпалението там влиза в междинния увеит. Отделно от мястото лекарят записва дали началото е било внезапно или полека, дали процесът е кратък или упорит и дали се връща след спокойни периоди. Тази рамка е от международната номенклатура, която професионалното издание Merck продължава да ползва в актуализацията от януари 2025 г.

Вид Къде е главният фокус Какво усеща човекът най-често
Преден увеит Ирис и цилиарно тяло Болка, зачервяване около роговицата, светлобоязън и различна загуба на яснота.
Междинен увеит Стъкловидно тяло и плоската част на цилиарното тяло Плаващи мътнини и по-слабо зрение, често без силна болка.
Заден увеит Ретина, хориоидея или диск на зрителния нерв Мътнини, спад на зрението и понякога празнини в зрителното поле.
Панувеит Предна, средна и задна зона заедно Болка, зачервяване, мътнини и тежък спад на яснотата в съчетание.

Какви са симптомите при всеки вид

Предният увеит боли, зачервява окото и прави светлината непоносима, а междинният и задният по-често дават летящи мушици и замъглено зрение. Симптомите могат да тръгнат внезапно и да се влошат за часове, или да се появят полека за седмици. Понякога ги няма и находката е случайна.

Острата предна форма е най-шумната. Болката е дълбока, окото сълзи, а червенината е пръстен около роговицата, не равномерно розово цялото бяло. Зрението пада в различна степен. Зеницата на болното око става по-тясна или назъбена, когато ирисът залепне за лещата. При много тежко възпаление белите клетки се утаяват като бяло ниво в долната част на предната камера. Това ниво се нарича хипопион и според StatPearls изисква офталмолог без отлагане.

Истинската светлобоязън се познава с прост опит, описан в ръководството Merck. Светлина в здравото око причинява болка в болното. Такъв отговор е необичаен при обикновен конюнктивит и ориентира към вътреочно възпаление още преди лампата.

Средната и задната локализация често нямат силна болка и окото отстрани изглежда спокойно. Човекът вижда нови или по-натрапчиви мътнини, замъгляване, а понякога липсващо петно в зрителното поле. Хроничният преден увеит също може да е тих и да дава само дразнене или лек спад на яснотата. Точно този тих ход е важен при деца с ювенилен идиопатичен артрит, защото окото се уврежда, докато детето не се оплаква.

  • Острата болка и пръстенът от зачервяване около роговицата сочат към преден увеит.
  • Светлината боли в болното око дори когато свети в здравото.
  • Летящите мушици и замъгленото зрение са типични за средния и задния увеит.
  • Неправилната зеница означава, че ирисът е залепнал за предната лещена капсула.
  • Бялото ниво от клетки в предната камера е хипопион и иска спешен преглед.

Кога да потърсите офталмолог

Болка в окото, силна червенина, светлобоязън или нова промяна в зрението са повод за офталмолог още същия ден. Внезапната загуба на зрение е повод за обаждане на 112. Изчакването с дни увеличава шанса за оток на макулата, сраствания и трайна загуба, а ранният преглед този шанс намалява.

Какво се е появило Какво да направите
Болка, силно зачервяване, светлобоязън или ново замъгляване Офталмолог още същия ден. Ако кабинетът е недостъпен, спешно отделение.
Внезапна загуба на зрение на едното или на двете очи Обадете се на 112.
Нови светкавици, рязко повече мушици или влошаване по време на лечение Свържете се с офталмолога, без да чакате плановия час.
Бяло ниво в предната камера или много тясна и неправилна зеница Спешен очен преглед, защото възпалението е тежко.

Във Великобритания личният лекар при съмнение за увеит насочва към офталмолог и човекът обикновено бива прегледан до 24 часа, за да започне лечението бързо. Пълна загуба на зрение там е повод за спешно звено. В България пътят минава през личния лекар, очния кабинет или спешното отделение, а номерът при загуба на зрение е 112. Местният ред за час и за това кое лекарство се заплаща го определя лекарят, не британската схема.

Не всяко червено око е увеит и затова домашните капки от предишен конюнктивит не са решение. Гноен секрет говори по-скоро за бактериален конюнктивит. Болка у човек с контактни лещи, мътна роговица и дефект, който се багри с флуоресцеин, говорят за кератит. Одраскването също се багри и почти стихва от обезболяваща капка, а увеитът не стихва по този начин. Острата закритоъгълна глаукома вдига налягането рязко, зеницата остава средно широка и слаба на светлина, а човекът може да има гадене и повръщане.

Затова червеното око се оглежда на лампа, преди да се реши, че е увеит и да се даде кортикостероид. При увеит зеницата по-често е тясна, а при кератит обикновено запазва кръглата си форма. Налягането се мери на всеки преглед, защото при много увеити то е ниско, но херпесът може да го вдигне и тогава картината прилича на глаукома.

Какви са причините и кога остават неизвестни

При около половината хора причина не се намира. В StatPearls този дял е от 48 до 70%, а клиника Кливланд го посочва като 50 до 70%. Останалите случаи се дължат на инфекция, имунна или възпалителна болест, травма, операция, рядко на лекарство и много рядко на тумор. Инфекциите са около една пета от всички увеити, но съставът им се мени според страната.

Имунните връзки не са случаен списък от всяка ревматична болест. Страницата на Майо сочи саркоидоза, системен лупус и болест на Крон, и отделно анкилозиращия спондилит, при който увеитът е сред честите прояви извън гръбнака. Клиника Кливланд добавя възпалителните чревни болести, болестта на Бехчет, лупус и тубулоинтерстициален нефрит с увеит.

Вариантът HLA-B27 върви с анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит, ювенилен идиопатичен артрит, аксиален спондилоартрит, ентеропатичен артрит и реактивен артрит. StatPearls добавя към предния увеит саркоидозата и болестта на Бехчет, към междинния увеит множествената склероза, а към задния увеит синдрома на Фогт, Коянаги и Харада.

  • Анкилозиращият спондилит често дава остър преден увеит заедно с болка ниско в кръста.
  • Ювенилният идиопатичен артрит може да възпали окото почти без оплакване от детето.
  • Саркоидозата и болестта на Бехчет засягат окото заедно с други органи.
  • Токсоплазмата е типична причина за заден увеит, а херпесът и сифилисът се срещат в различни части.
  • Травма, очна операция и рядко някои лекарства също отключват вътреочно възпаление.

Инфекцията обикновено засяга едното око. Вирусите са херпес симплекс, варицела-зостер и цитомегаловирус. Бактериите включват причинителите на сифилис и туберкулоза. Гъбички като кандида и аспергил се срещат по-рядко. Паразитите включват токсоплазма, включително след котешки изпражнения или недостатъчно сварено месо, и токсокара от кучета. В ръководството Merck токсоплазмата е типична задна причина, цитомегаловирусът се търси при силно отслабен имунитет, а лаймската болест влиза в междинния увеит там, където заразата се среща.

Лекарственият увеит е необичаен и по-често преден. Същото ръководство изрежда сулфонамиди, бифосфонати, рифабутин, цидофовир, някои средства срещу растежа на съдове в окото и противоракови лекарства, сред които инхибитори на контролните точки. Клиника Кливланд добавя и капки бринмонидин. Спирането или смяната на такова лекарство е решение на лекаря, който го е предписал, заедно с офталмолога.

Много рядко зад картината стои тумор. При малки деца се мисли за ретинобластом и левкемия, а при по-възрастни за вътреочен лимфом. Самият увеит не се предава от човек на човек. Заразна може да е инфекцията, която го е предизвикала, и тогава се лекува тя, а не „заразният увеит“.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата се поставя на очен преглед, не по разказа сам. Офталмологът мери зрителната острота и реакцията на зениците, измерва налягането и на процепна лампа търси клетки и белтъчна мъгла в предната камера. След разширяване на зеницата оглежда стъкловидното тяло, ретината и диска. Клетките са бели кръвни клетки. Мъглата е белтък, изтекъл от съдовете.

Зад лещата лампата показва клетки в стъкловидното тяло, понякога снежни топки от събрани клетки и снежен насип върху плоската част на цилиарното тяло. Отзад се търсят бели или жълто-бели огнища, възпалени съдове и оток на диска. Оптичната кохерентна томография картира ретината и хваща отока на макулата. При нужда се правят цветни снимки, ангиография с багрило във вената, проба от вътреочна течност, кръвни изследвания, рентген, скенер или магнитен резонанс.

Първият остър преден епизод често минава без много кръвни изследвания. Повторението вече ги оправдава. Междинен, заден увеит и панувеит се изследват по-широко, защото връзката със системна болест е по-силна и рискът за зрението е по-голям. В StatPearls сифилисът се търси при всеки увеит, а минималният комплект включва тестове за сифилис, белези към саркоидоза, рентген на гръдния кош и тест за туберкулоза. При повтарящ се преден увеит се добавя и HLA-B27. При междинен увеит у подходящ човек се мисли и за множествена склероза и за образно изследване на мозъка.

На прегледа ще ви питат откога е болката, имало ли е същото око и преди, има ли артрит, болка в кръста, обрив, афти в устата или рани по половите органи, скорошна настинка, туберкулозен контакт, котка вкъщи или ново лекарство. Тези въпроси не са странични. Те отделят спондилоартрита, болестта на Бехчет, саркоидозата и инфекцията една от друга.

Дори причината да остане неизвестна, окото пак се лекува. Намирането на системна болест рядко отменя нуждата да се укроти самото възпаление. Ако има такава болест, офталмологът работи с ревматолог или инфекционист. Прегледът от 6 ноември 2024 г. в Nature Reviews Rheumatology описва тази съвместна грижа като част от лечението.

[очен преглед за увеит]

Как действат кортикостероидите и капките за зеницата

Първото противовъзпалително средство при неинфекциозен увеит е кортикостероидът, а капките, които разширяват зеницата, облекчават болката от спазъма и пазят ириса да не залепне. Ако причината е микроб, към това се добавя лекарство срещу конкретния причинител. Инжекция в окото, инжекция около окото и таблетка със стероид не се започват, когато огнището е зад ириса, докато инфекцията не е изключена с преглед и лабораторни тестове. Иначе микробът може да се разгори и зрението да пострада повече.

При тежък преден увеит ръководството Merck посочва преднизолон ацетат 1% по една капка на всеки час, докато човекът е буден. Заедно с това се поставя хоматропин 2% или 5%, или циклопентолат 0,5% или 1%, от два до четири пъти дневно според тежестта. Това са примерни схеми от професионалното ръководство с пълен преглед през май 2024 г. и актуализация през януари 2025 г.

В България конкретният препарат и часовете ги определя офталмологът по местната практика и по отговора на окото. Капките се намаляват постепенно според клетките в камерата. Рязкото спиране връща възпалението.

Капките върху роговицата не стигат, когато огнището е зад ириса. Тогава се мисли за инжекция около или вътре в окото, или за таблетка. За тежки и хронични случаи същото ръководство дава пример с преднизон 1 mg/kg веднъж дневно. У нас често се ползва близък кортикостероид по преценка на лекаря. Дългият прием има цена извън окото, затова кръвната картина и общият статус се следят, а не се оставя една и съща висока доза с месеци без план за сваляне.

Имплант в окото отпуска кортикостероид месеци или години според изделието и се пази за труден заден увеит. Ако собствената леща е още на място, имплантът обикновено ускорява катаракта. До около 30% от хората се нуждаят от лечение или наблюдение заради високо налягане или глаукома.

Страничните ефекти в самото око са главно катаракта и покачване на налягането, и те идват и от болестта, и от стероида. Налягането може да скочи и при човек, който дотогава го е понасял. Контролът се прави на кратък интервал, който офталмологът определя, а не когато свърши бурканчето. Таблетките добавят риск за кръвната захар, кръвното налягане, стомаха, съня и костите. Витректомия се прави рядко, а лазер или замразяване на периферията се обсъждат само при избрани междинни увеити.

Кога се минава към имуносупресори

Имуносупресор се добавя, когато са засегнати и двете очи, когато кортикостероидът не укротява възпалението или когато зрението е застрашено. Същата стъпка идва, ако стероидът не може да се свали без нов пристъп. Целта е стероидът да укроти острото възпаление, а другото лекарство да държи окото спокойно с по-малка стероидна доза. Тези средства се пишат от лекар, който ги познава, защото имат тежки ефекти извън окото.

В изпитването FAST успехът на шестия месец е бил успокоено възпаление и в двете очи, не повече от 7,5 mg преднизон дневно, не повече от две капки преднизолон ацетат 1% и липса на отказ заради непоносимост. Сравнени са метотрексат 25 mg седмично през устата и микофенолат мофетил 3 g дневно при възрастни с неинфекциозен междинен, заден увеит или панувеит.

Успех има при 66,7% с метотрексат и при 57,1% с микофенолат, без статистически убедителна разлика за цялата група. При задния увеит и панувеита метотрексатът се представя по-добре, но авторите искат нови данни, преди видът сам да избира лекарството.

Ръководството Merck дава по-широк ежедневен диапазон за същите молекули. Метотрексатът там е 15 до 25 mg през устата веднъж седмично. Микофенолат мофетил започва с 500 mg два пъти дневно за две седмици и после, ако се понася, минава към 1 до 1,5 g два пъти дневно.

Адалимумаб започва с 80 mg и продължава с 40 mg подкожно през една или две седмици. Инфликсимаб е пример за венозна алтернатива, 5 до 10 mg/kg на всеки четири седмици. Това са ориентири от американско професионално ръководство. Кое от тях е разрешено в България и в каква доза, решава специалистът.

Адалимумаб има най-силните данни сред блокерите на фактора на туморната некроза при неинфекциозен увеит, а етанерцептът може да влоши очното възпаление и не се ползва за тази цел. Прегледът от 6 ноември 2024 г. посочва инхибиторите на интерлевкин-6 като следваща стъпка, с най-много данни за венозния тоцилизумаб. Това не е схема за самолечение. То е ред, по който ревматолог и офталмолог говорят, когато първите средства не стигат.

В изпитването VISUAL II възрастни с вече успокоен неинфекциозен междинен, заден увеит или панувеит, държан тих с 10 до 35 mg преднизон дневно, са получили адалимумаб или плацебо. Началната доза е 80 mg, после 40 mg през седмица, а преднизонът се сваля задължително от втората седмица.

Неуспех има при 39% с адалимумаб срещу 55% с плацебо. Коефициентът на риск е 0,57. Медианата на времето до неуспех не е достигната при адалимумаб и се оценява на над 18 месеца, срещу 8,3 месеца при плацебо. Изпитването е при неактивна болест и показва, че лекарството може да пази спокойствието, докато стероидът се маха.

Във Великобритания NICE от 26 юли 2017 г. препоръчва адалимумаб като възможност при неинфекциозен увеит на задния сегмент у възрастни с недостатъчен отговор на кортикостероид само ако болестта е активна, имуносупресорът не е помогнал или не се понася, има системна болест или са засегнати и двете очи, или едното око при слабо зрение на другото, и зрението се влошава с висок риск от слепота.

Адалимумаб се спира при нови възпалителни огнища в ретината или съдовете, при скок с две степени на мътността в стъкловидното тяло или на клетките отпред, или при загуба на три реда или 15 букви. Дексаметазоновият имплант там е възможност при активен неинфекциозен процес в задния сегмент и влошаващо се зрение с риск от слепота. Това е правило за финансиране в NHS. То не е автоматична норма за всеки кабинет в България.

Усложнения, които намаляват зрението

Най-честата причина зрението да спадне при увеит е кистоидният оток на макулата, централната зона на ретината за детайла. Течност изтича от съдовете, образът се криви и буквите изчезват. Ако отокът стои дълго, тъканта може да се бележи и тогава дори успокоеното възпаление не връща старата острота. Затова отокът се търси с томография, а не се оставя да стане траен.

Останалите чести усложнения са катаракта и глаукома, и двете както от възпалението, така и от стероида. Ирисът залепва за лещата и зеницата се деформира. Върху роговицата може да се отложи калций като лента. Това е лентовидна кератопатия. Ретината може да се отлепи, да пусне нови съдове или да се покрие с ципа. Налягането понякога пада толкова, че окото омеква, а зрителният нерв се подува.

В StatPearls при повечето пациенти някакво очно усложнение все пак се появява, но при правилно лечение и операция, когато тя потрябва, трайната загуба на зрение става много по-малко вероятна.

При оток на макулата три местни стероида са сравнени пряко в изпитването POINT. На осмата седмица дебелината на централната ретина спада с 23% след триамцинолон около окото, с 39% след триамцинолон вътре в окото и с 46% след дексаметазонов имплант. Двете инжекции вътре в окото са по-силни от инжекцията около окото.

Цената е умерено по-висок риск налягането да се вдигне, без значима разлика в този риск между двата вътреочни варианта. Изборът е на специалиста според това кое око е болно, има ли вече глаукома и колко дълго се очаква да трае отокът.

Ако мътнините, светкавиците или тъмно перде се върнат след стабилен период, това може да е нов пристъп или отлепване и не се чака месечният талон. Предният епизод, хванат рано и намален по схема, често се укротява. Задният и двустранният ход по-често искат дълъг план. Повторението е част от болестта при много хора и е повод за ново обаждане.

Какво да следите след започване на лечението

След първите капки окото се преглежда отново, за да се видят клетките и налягането, а дозата не се спира внезапно. Върнете се по-рано, ако болката, светлобоязънта, мушиците или яснотата се влошат. Клиника Кливланд добавя към този списък и нови светкавици. Увеитът не се предпазва с режим у дома. Редовният очен преглед на една-две години, защитата на окото от удар и лечението на инфекциите намаляват част от поводите, но не махат риска.

  • Попитайте кой анатомичен вид е възпалението и дали инфекцията е изключена.
  • Попитайте кога ще се измери налягането и как точно ще се намалят капките.
  • Попитайте при какъв спад на зрението да се обадите преди контролния час.
  • Носете списък на лекарствата, особено бифосфонати, рифабутин и противоракови средства.

На прегледа кажете за болка в кръста, подути стави, афти, обрив, кашлица, контакт с туберкулоза, бременност или план за бременност и за всяка капка, останала от стара рецепта. Ако зрението вече пречи на шофирането, нека ви закара друг човек. Пушенето си струва да се спре, защото при увеит то се връзва с по-труден контрол, а не защото една цигара е причинила днешния пристъп.

Домашните компреси, случайният антибиотик и чуждите стероидни капки не заместват лампата. Ако възпалението се връща всеки път, когато стероидът падне под ниска доза, въпросът към лекаря е дали е време за щадящо стероида средство, а не дали да се вдигне таблетката за още един месец на своя глава. Аптеката може да обясни как се капе и как се пази бурканчето, но не избира молекулата.

Често задавани въпроси

Заразен ли е увеитът?

Самият увеит не се хваща от друг човек при контакт, кашлица или споделен хавлиен плат. Заразна може да е инфекция, която го е причинила, например херпес или токсоплазма, и тогава се лекува причинителят. Домашните не се изолират заради диагнозата увеит сама по себе си. Офталмологът ще каже, ако конкретният микроб иска отделни мерки.

Може ли увеитът да мине без лечение?

Част от епизодите затихват, но без лечение рискът от оток на макулата, сраствания, катаракта, глаукома и трайна загуба на зрение е реален. Клиника Кливланд свързва по-лошия изход именно със закъсняла диагноза. Затова болка, светлобоязън и ново замъгляване не се наблюдават със седмици у дома. Дори тих ход при дете с артрит се следи от офталмолог, защото окото може да се уврежда без плач.

Боли ли окото при детски артрит?

Хроничният преден увеит при ювенилен идиопатичен артрит често почти не боли и окото не е силно зачервено. Детето може да гледа нормално в ежедневието, докато отвътре се трупат сраствания или оток. Затова ревматологът и офталмологът уговарят контролни прегледи дори когато оплакване няма. Нов спад на яснотата или кривене на зеницата не чака следващия планов месец.

Опасни ли са стероидните капки за налягането?

Да, могат да вдигнат налягането в окото и да ускорят катаракта, затова се ползват по схема и с контролни измервания. Скокове има и при хора, които месеци наред са били спокойни на същите капки. Ползата при активен преден увеит обикновено надхвърля тази цена, ако дозата се намали навреме. Не спирайте бурканчето в деня, в който окото ви се стори по-добре, защото възпалението се връща.

Дава ли се адалимумаб при всеки увеит?

Не. Обикновеният остър преден увеит се лекува с капки и рядко стига до биологично средство. Адалимумаб е за упорит неинфекциозен процес зад лещата, когато стероидът не стига или не може да се свали безопасно. Във Великобритания NICE го ограничава още повече, до активна болест с риск от слепота след неуспех и на имуносупресор. Етанерцептът, друг блокер от същата група, може да влоши увеита и не е заместител.

Какво да кажа на офталмолога на първия преглед?

Кажете кое око, от колко часа или дни е болката, имало ли е същото преди и какво точно виждате сега. Добавете болка в кръста, стави, афти, обрив, скорошна инфекция, туберкулоза в семейството и пълния списък лекарства. Попитайте дали инфекцията е изключена, преди да се мине към инжекция или таблетка. Запишете датата на следващия контрол на налягането, защото той е част от лечението, не формалност.

Заключение

Болка, пръстен от зачервяване, непоносима светлина, нови мушици или внезапно по-лошо зрение се проверяват от офталмолог още същия ден, а загубата на зрение се обажда на 112. Предният увеит често се укротява с капки, ако зеницата се пази разширена и дозата се сваля по клетките, не по усещане. Задният и двустранният ход по-често искат таблетка, инжекция или средство, което пести стероида, и то едва след като инфекцията е изключена.

На контрола носете списъка с лекарства и три ясни въпроса. Кой вид е възпалението, кога се мери налягането и при какъв признак да се обадите преди насрочения час. Ако при всяко сваляне на стероида окото се възпали отново, питайте дали е време за метотрексат, микофенолат или, при подходящ заден процес, за адалимумаб. Решението за молекула и доза остава при специалиста, който вижда окото и прилага местната практика.

Повторението не означава, че първото лечение е било напразно. То означава, че планът се актуализира. Ранният преглед не връща всяка загубена буква, но намалява шанса макулата, нервът или лещата да останат увредени.

Източници

  1. Uveitis – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 20 септември 2025 г.
  2. Uveitis – Diagnosis and treatment. Mayo Clinic, 20 септември 2025 г.
  3. Uveitis: Symptoms, Causes, Treatment & Types. Cleveland Clinic, 25 март 2024 г.
  4. Uveitis – NHS. National Health Service, 20 март 2024 г.
  5. Adalimumab and dexamethasone for treating non-infectious uveitis. National Institute for Health and Care Excellence, 26 юли 2017 г.
  6. LaMattina KC: Overview of Uveitis. Merck Manual Professional Edition, януари 2025 г.
  7. Duplechain A, Conrady CD, Patel BC et al.: Uveitis – StatPearls – NCBI Bookshelf. StatPearls, 8 август 2023 г.
  8. Clarke SLN, Maghsoudlou P, Guly CM et al.: The management of adult and paediatric uveitis for rheumatologists. Nature Reviews Rheumatology, 6 ноември 2024 г.
  9. Ghadiri N, Reekie IR, Gordon I et al.: Systematic review of clinical practice guidelines for uveitis. BMJ Open Ophthalmology, 5 януари 2023 г.
  10. Thorne JE, Sugar EA, Holbrook JT et al.: Periocular Triamcinolone vs. Intravitreal Triamcinolone vs. Intravitreal Dexamethasone Implant for the Treatment of Uveitic Macular Edema: The PeriOcular vs. INTravitreal corticosteroids for uveitic macular edema (POINT) Trial. Ophthalmology, февруари 2019 г.
  11. Rathinam SR, Gonzales JA, Thundikandy R et al.: Effect of Corticosteroid-Sparing Treatment With Mycophenolate Mofetil vs Methotrexate on Inflammation in Patients With Uveitis: A Randomized Clinical Trial. JAMA, 10 септември 2019 г.
  12. Nguyen QD, Merrill PT, Jaffe GJ et al.: Adalimumab for prevention of uveitic flare in patients with inactive non-infectious uveitis controlled by corticosteroids (VISUAL II): a multicentre, double-masked, randomised, placebo-controlled phase 3 trial. The Lancet, 17 септември 2016 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.