
Прозяването е неволен рефлекс, при който устата се отваря широко, дихателният път се разширява и следва дълбоко вдишване с по-бавно издишване. Най-често се появява при умора, скука и на границата между сън и бодърстване. Опитите не подкрепят идеята, че кръвта е останала без кислород и прозявката го набавя.
В заседателна зала една чужда прозявка често минава по редицата, без това да показва кой е по-съпричастен. Сред 328 здрави възрастни, гледали триминутен запис с прозявки, 67,7% се прозяха поне веднъж, а скалите за емпатия не предсказаха реакцията, след като се отчете възрастта.
Обичайната прозявка трае от 4 до 7 секунди. Полеви наблюдения, събрани в обзор от 2022 г., дават около девет на ден, с размах от нула до 28. Повече от три за 15 минути, повторени без умора и без чужда прозявка, е прагът за прекомерно прозяване. Честото прозяване може да изпревари мигрената, а внезапна слабост на лицето, ръката или крака заедно с необичайни прозявки е повод за обаждане на 112.
Какво прави тялото по време на прозявка
Прозявката е една и съща верига от мускулни движения, която при повечето животни трае от 4 до 7 секунди и почти не се командва с воля. За това време целият дихателен път се разтваря, а мускулите около гълтача се разтягат по-силно, отколкото при обикновен дъх.
Движението има три такта, описани в обзора на Doelman и Rijken от 2022 г.. Първо диафрагмата и междуребрените мускули се съкращават и вдишването тръгва бавно, докато долната челюст се смъква. Върхът на езика се прибира надолу, ларинксът и подезичната кост се изместват в същата посока, мекото небце се повдига и диаметърът на гълтача нараства три до четири пъти. Върхът, в който мускулите са опънати максимално, трае около секунда или по-малко. После напрежението пада, въздухът излиза по-бързо и много хора усещат кратко облекчение, понякога с тих звук.
Очите често се затварят, лицето се сгърчва, а от слъзните жлези може да потече влага, защото опънатите лицеви мускули ги дразнят. Устата не е задължително зейнала докрай. Прозявка със затворени устни е възможна, но обикновено е по-непълна и по-малко задоволителна. Евстахиевите тръби, които свързват средното ухо с носоглътката, могат да се отворят и да пукнат.
Прозявките рядко идват по една. Често са две или три подред, всяка следваща малко по-силна. Сутрин към прозявката се добавя изпъване на ръцете и тялото, наречено пандикулация, или синдром на прозявка с протягане. Центърът на самия моторен модел е в мозъчния ствол, близо до зоните за дишане, преглъщане и кашлица. Отгоре върху него влияят кората, лимбичните структури и хипоталамусът, затова човек понякога успява да задържи прозявката, макар и трудно.
В същата мрежа участват серотонин, допамин, ацетилхолин, глутамат и окситоцин. Затова по-късно в клиниката се появяват някои антидепресанти и допаминовият агонист апоморфин. Бавно вдишване с прибран език и повторно отваряне на челюстта често пуска прозявка нарочно, но рефлексът си остава по-силен от имитацията.

Защо кислородът не обяснява прозяването
Никой от големите опити не е показал, че се прозяваме, защото на мозъка му липсва кислород. Тази стара идея е проверена и оставена настрана, а по-новите обзори не я връщат.
Още през 1987 г. студенти дишали през маска с 5% въглероден диоксид или със 100% кислород, а отделна група тренирала до по-учестено дишане. Прозяването не се променило, макар дъхът да се учестил. Обзорът на Doelman и Rijken от 2022 г. припомня този резултат и добавя втория аргумент. Плодът се прозява, докато получава кислород през пъпната връв, не през белите дробове, така че кратък „кислороден глъток“ не покрива и двете ситуации. Страницата на Кливландската клиника от 16 октомври 2023 г. казва същото. Контролиран недостиг на кислород не ражда повече прозявки от обичайното.
Втората идея е, че прозявката събужда заспалия мозък, защото идва при ниска бодрост, на прага на съня и при събуждане. Пулсът наистина се вдига във върха ѝ. В сериите на Corey и колеги от 3 януари 2012 г. ускорението в първата серия държи поне около пет секунди след най-дълбокото вдишване, а дълбок дъх без прозявка не дава същия стегнат модел. Обзорът от 2022 г. гледа друг пакет. Електроенцефалографията и автономните показатели не показват, че след прозявката мозъкът остава по-буден. Ако бодростта расте, тя може да идва от съзнателното протягане.
Охлаждането на мозъка дели източниците. Doelman и Rijken пишат, че значим спад на температурата за една прозявка е физически неправдоподобен според сметките на физиолога Elo. Menin и колеги, на 25 февруари 2026 г., все още държат охлаждането за хипотезата с най-силна сравнителна опора, но спадът е показан при плъхове, вълнисти папагали и мишки, не при хора. Плодът е отделен проблем за теорията, защото температурата му зависи най-вече от майката. Без измерване в човешкия мозък охлаждането остава идея, не установен факт.
Четвъртото предложение е на същия обзор от 2022 г. Прозявката може да пренарежда мускулите около дихателния път и да го държи по-широк, когато при сънливост гълтачът омеква. Авторите казват, че връзките в литературата са по време, не по причина, а проучванията са малко. Не се намират работи за астма или хронична обструктивна белодробна болест, затова прозявката не е лек за хъркане и не замества лечението на сънна апнея. При социалните животни заразните епизоди са около една десета от всички прозявки.
Кога през деня прозявката е очаквана
Прозявка около лягане, след обяд или в скучна задача обикновено описва преход на бодростта, не болест. Умората е най-честият отключващ фактор, който Кливландската клиника посочва, а обзорът от 2022 г. добавя, че и заспиването, и събуждането редовно я предизвикват.
Полевите наблюдения, на които стъпва същият обзор, дават средно около девет прозявки дневно, с размах от нито една до 28. Клиниката отбелязва, че за някои здрави възрастни и около 20 на ден са лично обичайни. Числото само по себе си не дели нормата от проблем. Важи дали броят е нов за вас и дали до него стои друго оплакване.
- Умората води класацията и обикновено върви със сънливост, не с болка.
- Събуждането събира прозявка и протягане в едно и също движение.
- Скуката сваля външния стимул и мозъкът минава към по-ниска бодрост.
- Гладът и напрежението преди състезание също отключват рефлекса.
- Чута, видяна или прочетена прозявка често пуска следващата.
Самото четене за прозяване може да пусне рефлекса, без да сте недоспали. Ако прозявките съвпадат с лош сън, тежък обяд или монотонна работа и изчезват със смяната на състоянието, това е очакваният фон. Нов куп посред бодър ден, без тези поводи, вече пита другаде.
Защо една прозявка често повлича другите
Заразното прозяване е рефлекс към чужд пример, не инфекция и не мярка за характер. Видяна, чута или дори прочетена прозявка може да пусне вашата, и потискането ѝ е трудно, както описват и обзорът от 2022 г., и страницата на Кливландската клиника.
Колко често се случва, се вижда в лаборатория по-ясно, отколкото в анекдота. Bartholomew и Cirulli публикуват на 14 март 2014 г. данни за 328 здрави доброволци на средна възраст 32 години, от 18 до 83. Всеки гледа клип от около три минути. 222 души, или 67,7%, се прозяват поне веднъж, средно около 2,7 пъти за цялата група. По-възрастните се заразяват по-рядко, включително под 40 години, но възрастта обяснява едва 7,8% от разликите. Емпатия, час и когнитивен резултат не добавят нищо, след като възрастта вече е в модела. От хората без прозявка 59% казват, че дори не им се е приискало. При повторно гледане корелацията е 0,80, така че реакцията е устойчива черта, не настроение за един следобед. Преди клипа 94% смятат, че обикновено се заразяват, а в опита го правят около 68%.
Опитът да се скрие прозявката не мери съпричастност. Brown и колеги съобщават на 31 август 2017 г. резултат при 36 възрастни. Инструкцията да се устои вдига желанието и мени дали прозявката ще е пълна, или задържана, но не мени колко склонен е човекът. Възбудимостта на двигателната кора, измерена с транскраниална магнитна стимулация, предсказва около половината от разликите. Образните данни в същата статия не показват стабилно включване на ядрото на огледалните неврони. Битовата фраза за тях тук е догадка, не установен механизъм.
Кливландската страница от 2023 г. все още връзва заразяването с емпатия и с по-силен отговор към близък, отколкото към непознат. Menin и колеги през 2026 г. наричат доказателството за близостта ограничено. По-дългият поглед към познато лице може да стига, без да се предава чувство. Извадката от 2014 г. не намира ефект на скала за емпатия при здрави възрастни. Една прозявка не е битов тест за характер. По-ранни съобщения за по-слаба реакция при аутизъм или шизофрения са част от мотива на проучването от 2014 г., не основание да се съди човек.
Спонтанната прозявка започва преди раждането. Заразната, доколкото я обобщават Corey и колеги по данни на Anderson и Meno, се появява около четвъртата или петата година. Малко дете, което не „хваща“ вашата прозявка, не изостава в съчувствието. То просто още няма тази по-късна реакция, докато собствените му прозявки отдавна съществуват.
Прозява ли се плодът преди раждането
Плодът се прозява в матката, и това не означава, че „му се спи“ по същия начин, по който на възрастния му се доспива следобед. Движението се вижда на ултразвук още в първото тримесечие, дълго преди заразното прозяване и преди белите дробове да дишат въздух.
Часовникът на седмиците в източниците не е един и същ. Doelman и Rijken пишат за 11-ата или 12-ата седмица след зачеването, а Menin и колеги за 11-ата гестационна седмица, брояна от последната менструация. Двата часовника се разминават с около две седмици. Прозявката е движение, което ултразвукът може да улови към края на първото тримесечие, не домашен календар за зрелостта на бебето.
Собствените им записи са по-късни и по-предпазливи към броенето. Между 23-ата и 31-вата гестационна седмица те проследяват 32 здрави плода, 18 момичета и 14 момчета, със средна гестационна възраст около 26 седмици. Всички се раждат в термин, с тегло между 2,5 и 4 kg, средно 3,23 kg, и с оценка по Апгар 9 или 10 на първата и петата минута. Видимото лице е наблюдавано средно 17,4 минути. Прозявките в отделен запис са от нула до шест. Преизчислени на час, средната честота е 3,6, медианата е около 2,1, а разсейването е голямо. Кратък преглед спокойно може да не хване нито една прозявка, без това да говори за проблем.
Средната дължина на плодовата прозявка тук е 3,6 секунди, с размах от около 2 до 5,7, малко под възрастните 4 до 7. Пол и гестационна седмица не се свързват с броя. Обикновените отваряния на устата са по-чести, средно около 16 на час, и именно те намаляват с напредването на седмиците. По-стар критерий, който брои за прозявка всяко отваряне с по-дълго разтваряне, отколкото затваряне, е класифицирал 67,5% от отварянията като прозявки, а по-подробното кодиране на лицето сваля дела до 11,5%. Спадът след 28-ата седмица в по-ранни серии може да е спад на обикновените движения на устата.
В същата група по-честите прозявки се свързват с по-ниско тегло при раждане, но вътре в нормата за срока, и авторите го четат като възможен лек стрес при иначе здрави доносени деца. Един кадър не стига за извод и не се брои у дома. Въпросът към лекаря по фетална медицина е дали гълтането и общата активност са хармонични.
Кислородната теория и тук се препъва. Плодът не се прозява, за да си набави въздух. Doelman и Rijken допускат, че повтореното разширяване на дихателния път го подготвя за първото вдишване, но това е хипотеза за мускулите, не обещание, че повече прозявки значат по-зрели дробове.
Кои животни се прозяват и кои хващат чужда прозявка
Прозяват се почти всички гръбначни, не само хората и човекоподобните маймуни. Обзорът от 2022 г. включва бозайници, птици, влечуги, земноводни и риби. При риби и птици описанието е малко по-друго. Устата се отваря бавно, остава така поне три секунди и се затваря рязко.
Заразяването е по-тясно явление от самата прозявка. Menin и колеги през 2026 г. го посочват при хора, други примати, кучета, вълци в плен и свине. Статията на Brown и колеги от 2017 г. припомня по-ранни демонстрации при хора, шимпанзета, маймуни от Стария свят и кучета. Списъкът не е затворен каталог и не означава, че всяко животно до вас се прозява, защото ви е видяло. При социалните видове около една десета от епизодите са заразни, а много животни изобщо не реагират на чужд пример. Куче, което се прозява само на килима, може да е сънено, не „емпатично“.
Сравнителна работа от 2021 г., цитирана и в обзора, и при Menin, свързва по-дългата прозявка при бозайници и птици с по-голям мозък и повече неврони. Това сравнява видове, не интелигентността на отделния човек. В извадката от 2014 г. когнитивният резултат не предсказва кой ще се зарази. Прозявката на домашния любимец си има свои сънни причини и не пренася човешкия списък с болести върху животното, нито обратно.

Кога честото прозяване иска преглед
Единична прозявка при недоспиване е безобидна. Преглед иска повторяема поредица без ясен повод, или прозяване, което идва с друга, по-тежка проява.
Прагът в обзора от 2022 г. е повече от три прозявки за 15 минути без очевидна причина. Кливландската клиника добавя, че става дума за такъв куп, повторен няколко пъти в деня, и че отделни хора описват до около 100 епизода. MedlinePlus, с преглед на текста от 1 януари 2025 г., казва да се потърси лекар при необяснимо прекомерно прозяване и когато то върви с много силна дневна сънливост. До този праг повечето дневни прозявки си остават сън, скука, глад или чужд пример.
Причините, които клиниката изрежда над прага, са две групи. Първата е сън и лекарства. Тук влизат недоспиване, нарколепсия, обструктивна сънна апнея, абстиненция след опиоиди, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, апоморфин и налоксон. Втората е неврологична. Амиотрофична латерална склероза, епилепсия, травма на главата, мигрена, множествена склероза и инсулт. MedlinePlus добавя мозъчен тумор, рядък проблем с температурната регулация и вазовагална реакция, предизвикана от инфаркт или дисекация на аортата. Списъкът не означава, че една прозявка след обяд е инсулт. Означава, че нов и упорит куп без битов повод се разплита с преглед, а не с още едно кафе.
Отделен, по-тих вариант е нарушен дихателен модел, не недостиг на кислород в смисъла, който опитите отхвърлиха. Листовката на болниците към Кеймбриджкия университет от 12 март 2026 г. включва прозяването и въздишките сред признаците. Човек усеща, че не може да си поеме пълен дъх, стягане в гърдите или гърлото, световъртеж, изтръпване на пръстите, хладни длани. Там оценката е лекарска, а в британската пътека често участва и респираторен физиотерапевт, след като са отсяти белодробни и сърдечни причини. В България пътят започва при личния лекар, който решава дали да насочи.
| Какво забелязвате | Какво е разумно да направите |
|---|---|
| Прозявки около сън, скука, глад или чужд пример, без други оплаквания | Наблюдение, без изследване само заради рефлекса |
| Повече от три прозявки за 15 минути, на няколко пъти през деня, без битов повод | Преглед при личния лекар с бележка за брой, сън и лекарства |
| Силна дневна сънливост заедно с чести прозявки | Същият преглед, с въпрос за хъркане и паузи в дишането насън |
| Чести прозявки и въздишки, усещане че дъхът не стига, изтръпване на пръстите | Преглед, за да се отдели нарушен дихателен модел от болест на дробовете или сърцето |
| Чести прозявки един или два дни преди позната мигрена | Дневник на пристъпите и разговор с лекаря, който води главоболието |
| Внезапна слабост или изтръпване на лице, ръка или крак плюс необичайни прозявки | Обаждане на 112 |
Таблицата сгъва прагове от клиниката в Кливланд, MedlinePlus, клиниката Майо и кембриджката листовка. Спешен е последният ред. Останалите търпят планов преглед, освен ако към тях не се добави внезапно тежко оплакване.
Мигрена, инсулт, сън и лекарства
Честото прозяване може да е тих знак един или два дни преди мигрена, а не отделна болест на челюстта. Клиниката Майо, в текста от 8 юли 2025 г., го слага в продрома заедно с други тихи промени.
Продромът не съвпада с аурата. Аура получават около една трета от хората с мигрена. Тя е обратим неврологичен симптом, обикновено зрителен, натрупва се за минути и може да трае до 60 минути. Прозявката преди болката е по-ранна и по-мека. Самият пристъп, ако не се лекува, често трае от 4 до 72 часа. Не всеки минава през всички фази.
Знаците, които Майо изрежда за продрома, се записват по-полезно в дневник, отколкото се тълкуват по един следобед.
- Запекът може да изпревари болката с ден или два.
- Настроението се люлее от потиснатост до необичайна приповдигнатост.
- Появява се желание за конкретна храна и скованост на врата.
- Уринирането зачестява и тялото задържа течности.
- Прозявките стават по-чести от личното обичайно ниво.
Същата страница предупреждава, че честото обезболяващо само по себе си предизвиква главоболие. Ацетилсалицилова киселина или ибупрофен, приемани повече от 14 дни в месеца, или триптани повече от 9 дни, влизат в този риск. Дневникът затова включва и какво е взето, не само кога е боляло. Лекарството за пристъпа си остава това, което е назначил лекарят. Прозявката не се лекува с допълнително хапче.
Инсултът е друг ред, не продължение на мигрената. Кливландската клиника казва да се търси спешна помощ, ако прекомерното прозяване дойде с внезапна слабост или изтръпване на лицето, ръката или крака. Майо добавя за главоболието внезапен удар като гръм, комбинация с температура, скованост на врата, обърканост, гърч, двойно виждане, както и ново главоболие след 50-годишна възраст. В България спешният номер е 112. Прозявка преди позната мигрена, без тези внезапни знаци, не е инсулт.
Сънливостта обяснява много по-голям дял от дневните прозявки, отколкото редките неврологични причини. Недоспиване, нарколепсия и обструктивна сънна апнея са в списъка на клиниката именно защото носят тази сънливост. На прегледа кажете дали хъркате, дали близък е виждал паузи в дишането и дали заспивате в разговор. Изследването, ако трябва, го избира лекарят.
Лекарствата са отделна линия. Клиниката именува селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина, апоморфин и налоксон. Обзорът от 2022 г. добавя, че опиоидите потискат прозявката, а отнемането им може да я освободи в излишък. MedlinePlus нарича лекарствената причина рядка. Когато прозявките тръгнат скоро след нова доза или след спиране на опиоид, връзката се казва на лекаря, който е написал рецептата. Дозата не се променя без него.
Вазовагалната реакция при инфаркт или дисекация на аортата стои в енциклопедията като рядка, но спешна възможност. Ако необичайните прозявки дойдат с внезапно тежко неразположение, обаждането е на 112.
Гърло, уши и сълзи при прозявка
Болка в гърлото по време на прозявка почти винаги идва от вече раздразнено гърло, не от нова болест на рефлекса. Гълтачът се разтяга многократно, а през него минава голям обем въздух, който изсушава лигавицата.
Кливландската клиника връзва болката с вирусна инфекция на дихателните пътища, включително настинка, грип и COVID-19, с бактериална инфекция като стрептококов фарингит, с тонзилит и с одраскване от твърда храна. Прозявката само опъва възпаленото място и го прави по-осезаемо. Ако болката, температурата или трудното преглъщане се задържат, прегледът е при личния лекар или при специалист по уши, нос и гърло.
Ушите пукат, защото прозявката отваря евстахиевите тръби. В самолет, в асансьор или при друга бърза смяна на височината това изравнява налягането от двете страни на тъпанчето и често облекчава заглъхването. Обратният случай е запушена тръба. Тогава същото отваряне боли. Болката говори за проблем на средното ухо или на носоглътката, не за мозъчен ствол. Дъвчене и преглъщане при излитане са битовият начин да се отвори тръбата. Ако болката и заглъхването останат дни след кацането, мястото им е при преглед, не в поредната нарочна прозявка.
Сълзите имат две битови обяснения и двете са на една и съща страница. Опънатите лицеви мускули дърпат слъзните жлези и окото се насълзява в самия връх на прозявката. Отделно умората суши окото, а сухото око компенсира с повече сълза точно когато сънливостта и без това ви кара да се прозявате. Нито едното не е признак на алергия само защото съвпада с прозявка. Сърбеж, зачервяване и секрет извън момента на прозявката се гледат отделно.
Еднократно пукане в самолета, без болка след това, не иска изследване. Болка в ухото с температура при дете се носи към педиатър.
Какво да кажете на лекаря
На прегледа носете брой, час, сън и лекарства, не общо впечатление, че „цял ден се прозявам“. MedlinePlus описва точно такъв разговор. Лекарят снема анамнеза, преглежда и едва след това решава дали изобщо трябват изследвания.
Въпросите от енциклопедията стават по-полезни, ако си ги запишете преди кабинета, в обикновен ден, не само в най-тежкия.
- Отбележете откога броят е по-висок от личното ви обичайно.
- Запишете приблизително колко пъти се прозявате за час и за ден.
- Посочете дали е по-силно сутрин, след обяд или при усилие.
- Кажете дали пречи на работа, разговор или шофиране.
- Опишете съня, хъркането и силната дневна сънливост, ако я има.
- Носете списък на лекарствата, включително наскоро спрени опиоиди.
- Споменете главоболие, болка в гърдите, слабост или припадък.
Домашната грижа, която същата енциклопедия формулира, е лечение на причината, не упражнение срещу рефлекса. При недоспиване по-редовният сън е разумна стъпка, докато чакате преглед, без обещание, че една по-ранна нощ гаси неврологичен проблем. Ново лекарство се променя само от лекаря, който го е написал. При картина на нарушен дихателен модел не започвайте режим от интернет. Личният лекар казва дали пътят е към специалист по съня, невролог, УНГ или рехабилитация на дишането. Българските правила за насочване не са в тези англоезични страници.
Често задавани въпроси
Защо се прозявам, когато не съм уморен?
Прозявка без умора често идва от скука, събуждане, глад, напрежение или чужд пример, не от скрита липса на кислород. Обзорът от 2022 г. добавя и прехода към сън, и излизането от него. Ако обаче куповете са нови, повече от три за 15 минути и без нито един от тези поводи, мястото им е при личния лекар. Една прозявка посред интересен разговор, след като сте чели за рефлекса, си остава битов ефект.
Заразното прозяване доказва ли емпатия?
Не е доказано, че който се прозява след друг, е по-съпричастен. При 328 възрастни скалите за емпатия не предсказват реакцията, след като се отчете възрастта, а тя обяснява само 7,8% от разликите. Кливландската страница все още описва връзка с близостта до другия човек, но работа от 2026 г. оставя отворено дали става дума за чувство, или просто за по-дълъг поглед. Една прозявка не е тест за характер.
Опасно ли е бебето да се прозява на ехограф?
Една прозявка на ехограф при здрав плод е очаквано движение, не знак за беда. В серия от 32 здрави плода между 23-ата и 31-вата седмица медианата е около две прозявки на час, а кратък запис често не хваща нито една. Пол и седмица не менят броя в тази група. Тревогата идва от други находки на прегледа, не от единично отваряне на устата, което родителите виждат на клипа.
Колко прозявки на ден са обичайни за възрастен?
Около девет на ден е средното от полеви наблюдения, с размах от нула до 28, а за някои хора и около 20 са лично нормални. Числото расте около сън и скука и пада, когато денят е бодър и разнообразен. Прекомерна е повторена къса серия без битов повод, не самият факт, че сте минали десет. Ако броят ви е стабилен от години и не пречи, няма защо да го гоните надолу.
Може ли антидепресант да усили прозяването?
Да, някои селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина се свързват с по-чести прозявки, както и апоморфин и налоксон. MedlinePlus описва лекарствената причина като рядка, затова първо се гледат сънят и умората. Дозата не се вдига и не се спира без лекаря, който я е назначил. Кажете кога е тръгнало прозяването спрямо първата таблетка. Тази дата често ориентира разговора по-добре от усещането, че лекарството не действа.
Прозяването преди главоболие мигрена ли е?
Честото прозяване в денонощието преди болката е възможен продром на мигрена, не доказателство само по себе си. Майо го изрежда редом със запек, промяна в настроението, желание за храна, скованост на врата и по-често уриниране. Диагнозата е клинична и я поставя лекар по цялата картина, не по една прозявка. Внезапна слабост, обърканост или главоболие като удар искат 112, а не запис в дневника.
Защо пукат ушите при прозявка в самолета?
Прозявката отваря евстахиевите тръби и изравнява налягането върху тъпанчето при смяна на височината. Пукането тогава е очакван ефект и често премахва заглъхването. Болка има, когато тръбата е запушена и същото отваряне дърпа възпалено или запушено ухо. Ако болката остане след полета, прегледът е УНГ, не още прозявки на всяка междинна спирка.
Заключение
Прозявката е стар рефлекс с ясната механика и все още отворена функция. Кислородът в кръвта не я обяснява, трайното „събуждане“ на мозъка не се вижда на електроенцефалографията, а охлаждането при човека не е измерено в самия мозък. Около девет пъти на ден, в серии по две или три, на прага на съня и след чужд пример, тя е част от обикновения ден. Заразната реакция е устойчива лична черта, по-слаба с възрастта, и не служи за оценка на емпатията.
Плодът също се прозява към края на първото тримесечие. Една уловена прозявка на ехограф не се сравнява с възрастния праг за прекомерна серия. Животните се прозяват широко, а се заразяват много по-тясно.
Когато куповете са нови, запишете една седмица броя, часа, съня, лекарствата и връзката с главоболие и занесете бележката на личния лекар. Повторени повече от три прозявки за 15 минути без умора, скука или чужд пример, плюс силна дневна сънливост, са достатъчен повод за този час. Ако към необичайните прозявки се добави внезапна слабост или изтръпване на лицето, ръката или крака, обадете се на 112, без да довършвате седмицата на наблюдение.
Източници
- Doelman CJ, Rijken JA: Yawning and airway physiology: a scoping review and novel hypothesis. Sleep and Breathing, 5 февруари 2022 г.
- Yawning Definition & Causes. Cleveland Clinic, 16 октомври 2023 г.
- Yawning – excessive. MedlinePlus, 1 януари 2025 г.
- Migraine – Symptoms and causes. Mayo Clinic, 8 юли 2025 г.
- Bartholomew AJ, Cirulli ET: Individual variation in contagious yawning susceptibility is highly stable and largely unexplained by empathy or other known factors. PLoS ONE, 14 март 2014 г.
- Corey TP, Shoup-Knox ML, Gordis EB et al.: Changes in Physiology before, during, and after Yawning. Frontiers in Evolutionary Neuroscience, 3 януари 2012 г.
- Menin D, Veronese P, Gervasi MT et al.: Fetal yawning and mouth openings: Frequency, developmental trends, and association with birth weight. PLOS One, 25 февруари 2026 г.
- Brown BJ, Kim S, Saunders H et al.: A Neural Basis for Contagious Yawning. Current Biology, 31 август 2017 г.
- Breathing pattern disorders – an overview. Cambridge University Hospitals NHS Foundation Trust, 12 март 2026 г.
