
Смъртен хрип е шумът, който се появява, когато слюнка и секрет се съберат в гърлото, а човекът в последните дни вече не преглъща и не откашля. Въздухът минава през тази течност и близките чуват клокочене или хъркане. Само по себе си това обикновено не означава, че умиращият се задушава или че звукът го боли.
Приликата с давенене плаши, а ходът често е по-променлив, отколкото изглежда до леглото. В проследяване на хора с рак, публикувано през 2024 г., шумът се появил при 54,5 % от починалите, но в часа на смъртта още го имало при 34,5 %, като много отделни епизоди затихвали за по-малко от четири часа.
Една бройка не описва нито честотата, нито оставащото време. Обзор от 2014 г. намира такъв шум при 12 до 92 % от умиращите, със средно около 35 %, а медианата от началото му до смъртта в отделните проучвания е между 11 и 28 часа. Пробно лекарство се обмисля, когато шумът мъчи самия човек, и екипът преценява ефекта най-късно до дванадесетия час.
Какво е смъртен хрип и защо се появява
Смъртен хрип е влажен шум от секрет в горните дихателни пътища, който се чува и без стетоскоп. Не е свиркането при астма и не е всеки влажен шум в белия дроб. Човекът губи сила и ясно съзнание, преглъщането и кашлицата отслабват, слюнката остава около входа на гърлото, а вдишваният и издишаният въздух бълбукат през нея.
Силата на звука зависи от количеството течност, от ширината на пътя, през който минава въздухът, и от това колко бързо се диша. Малко слюнка върху тясна цепка може да клокочи силно, както последната глътка в сламка. Затова шумът не мери колко течност има в белите дробове и не доказва, че гърдите са се „напълнили“.
В литературата се разделят два източника, макар до леглото да се различават трудно. Първият е слюнка, задържана заради слабо преглъщане. При него лекарствата, които намаляват нова слюнка, имат по-голям теоретичен шанс, но не изсмукват вече събраното. Вторият е секрет от бронхите, по-чест при белодробна болест, и той по-слабо се влияе от същите средства. Проучването от 2024 г. изрично казва, че няма сигурен начин на място да се каже кой от двата вида е налице.
Националният институт за здраве и клинично съвършенство във Великобритания (NICE) иска причината да се потърси, преди шумът да се обяви за част от умирането. Ръководството от 16 декември 2015 г. е за умиращи възрастни и все още е публикуваната британска рамка за тези часове. Ако човекът още говори, става и до вчера е бил стабилен, същото клокочене може да има друга причина. Как се постъпва в България, решава лекуващият лекар. Тук няма цитирана българска наредба, затова за схемата се пита на място.

Как звучи и с какво дишане се бърка
Звукът не е един и същ при всеки. Може да е тихо клокочене до възглавницата, ясно хъркане в края на леглото или шум, който се чува още на вратата на тиха стая.
Обзорът на Lokker и колеги от 2014 г. събира скала с четири стъпки. Нула означава, че нищо не се чува. Едно е шум само съвсем близо до човека. Две се чува ясно в края на леглото. Три се чува на прага. В проучванията със скалата втората степен е била при 19 до 26 % от всички наблюдавани, а третата при 5 до 11 %.
Ритъмът на дишането е друг белег и не бива да се слива с тембъра. При дишане на Чейн-Стокс вдишванията се учестяват и се задълбочават, после затихват и спират за секунди, след което цикълът се връща. NICE го изброява отделно от шумните секрети сред признаците, че човек може да е в последните дни. Влажният шум може да върви върху този ритъм, но може и да липсва. Паузата сама по себе си не е клокочене, а клокоченето не доказва, че ритъмът се е счупил.
В последните часове дишането става все по-малко волево. Човекът вече не задържа дъх нарочно. MedlinePlus описва как то може да спре за малко и после да продължи с няколко бързи, по-дълбоки вдишвания. Това е късен образец, не знак да се разтърсват гърдите.
Ако шумът е нов, човекът е буден и изведнъж не може да си поеме дъх, картината не съвпада с типичния смъртен хрип. Тогава въпросът не е колко часа остават, а дали дихателният път е запушен или има друга обратима причина. По-силното клокочене плаши повече, но от силата не следва, че е по-болезнено.
Колко често се чува и след колко време настъпва смъртта
Честотата зависи от това кой е наблюдаван, кога е питан персоналът и как е наречен звукът. В обзора от 2014 г. влизат 29 съобщения за честота. Най-ниската е 12 % при ретроспективен преглед на хора с мозъчни тумори, най-високата е 92 % при проспективно проследяване на 82 души с различни тумори. Претеглената средна стойност е около 35 %. При проспективните проучвания тя е по-висока, около 45 %, а при ретроспективните около 30 %, защото шумът се пропуска, ако никой не го е записал.
По-новото британско проследяване, работата на Davies и колеги от 12 юни 2024 г., гледа хора с рак и прогноза около седмица. От 182 починали с пълни данни 99, тоест 54,5 %, са имали чуваем секрет в някой момент, а 63, тоест 34,5 %, са го имали в часа на смъртта.
На всеки четири часа делът расте към края и скача най-ясно в последните 12 до 16 часа. Медианата на преживяемост за цялата група е три дни, с размах от по-малко от един ден до 13 дни. Това е животът от включването в наблюдението, не хронометър от първото клокочене.
Епизодите често са кратки и могат да се повторят. При хората, които са умрели със звук, част вече са имали по-ранен епизод, който е спрял. Медианата на тези затихнали епизоди е под четири часа, а най-дългите наблюдавани са били под 32 часа. Имало е и хора с няколко отделни вълни, които не са били там в последния час. Затова изречението „започна, значи остават еди-колко си часа“ не държи при конкретен човек.
Цифрата 23 часа идва от проучване на Morita и колеги от 1998 г. при 100 души с рак в Япония. Там средното време от началото на хрипа до смъртта е 57 часа, а медианата е 23 часа. При половината смъртта е настъпила до 23-ия час, но при други чакането е било много по-дълго и затова средното е 57. Обзорът от 2014 г. събира медиани между 11 и 28 часа. Нито една бройка не е обещание за вашия близък.
При напреднал рак в палиативно отделение шумът все пак е късен белег. Hui и колеги през 2014 г. записват десет знака на всеки 12 часа при 357 души в отделения в САЩ и Бразилия, от които 203 са починали по време на наблюдението. Хрипът, паузите, дишането на Чейн-Стокс и синкавите крайници се появяват най-вече в последните три дни.
Отношението на правдоподобие за смърт до три дни при хрипа е 9, с интервал от 8,1 до 9,8. Това вдига вероятността краят да е в дни, не в седмици, и не посочва вечерта. Спадът на съзнанието и задавянето с течности идват по-рано и по-слабо отделят следващите три дни. В британската група от 2024 г. възрастта и видът на тумора не се свързват с шума. При мъжете такъв епизод се е срещал по-често, но в часа на смъртта разликата изчезва.
Страда ли умиращият от този шум
По ръководството на NICE шумът може силно да разстрои близките, но е малко вероятно да причинява дискомфорт на умиращия. Екипът отделя дали звукът мъчи човека, или онези, които го слушат. Успокоението е част от грижата, не замяна на прегледа. Ако лицето се сгърчва, челото е свито или тялото не си намира място, това се чете като възможна болка или възбуда и се лекува отделно.
Обзорът от 2014 г. е по-предпазлив от твърдото „никой нищо не усеща“. Влиянието върху самия човек е неясно, защото в тези часове повечето вече не могат да кажат. В японската анкета сред 65 близки, цитирана в обзора, 52 % са били много разстроени, 26 % разстроени, 15 % леко разстроени и 5 % не особено разстроени. Някои в качествените разговори от същия обзор приемат звука като предупреждение, което им дава време, а други се успокояват, когато лицето изглежда мирно.
Проследяването от 2024 г. намира статистическа връзка, която не бива нито да се крие, нито да се превръща в ужас. В последните 48 часа записите с чуваем секрет по-често съвпадат с неспокойство и с болка. Отношението на шансовете е около 3,6 за неспокойството и около 3,0 за болката. В същото време в 79,6 % от тези записи човекът не е бил оценен като неспокоен, а в 87,3 % не е бил оценен като човек в болка. Връзката значи по-често заедно, не че шумът сам по себе си е мъка.
Ръководството на Merck за пациенти, прегледано през май 2026 г., казва, че шумът идва, когато умиращият обикновено не го осъзнава, и не му причинява дискомфорт. Мерките за по-тих звук там са насочени към семейството. NICE връзва пробното лекарство с дискомфорт на самия човек. Двете рамки не са дословни и все пак са съгласни, че звукът не е задушаване. Ако лицето показва болка, се действа за болката.
Кои други признаци показват, че смъртта е близо
Шумът рядко идва сам. NICE съветва да се гледа целият набор, защото нито един знак не доказва сам, че това са последните дни, и подобрение може да значи, че човекът се стабилизира. В същия списък влизат възбуда, дишане на Чейн-Стокс, спад на съзнанието, мраморирана кожа, шумни секрети, прогресивна загуба на тегло, растяща умора и загуба на апетит. Към тях се добавят по-слаба реч, по-малко движение и отдръпване от разговор.
За семейството MedlinePlus описва същите дни с домашни подробности. Картината може да трае от няколко дни до около две седмици и не е еднаква при всеки. Човекът яде и пие по-малко, преглъща по-трудно, спи повече, говори по-малко и може да изпусне урина или изпражнения. Ръцете, стъпалата и носът изстиват, а ноктите, устните или пръстите добиват синкав или сивкав оттенък. Някои стенат, кашлят повече или се объркват и говорят с хора, които не са в стаята.
Японското наблюдение от 1998 г. дава числа за съзнанието при 100 души с рак. Една седмица преди смъртта никой не е бил в кома. Будни, сънливи и в кома са били 56 %, 44 % и 0 %. В последните 24 часа съотношението е 26 %, 62 % и 12 %. В последните шест часа е 8 %, 42 % и 50 %. Хрипът е предшествал посиняването на крайниците и изчезването на пулса на китката при 74 %. Това е тясна група с рак, не календар за всеки дом.
В самия момент на смъртта Merck описва неща, които стряскат, ако никой не ги е казал. Отделен мускул може да се свие, гръдният кош да се надигне сякаш за дъх, а сърцето да бие още няколко минути. Понякога има кратко гърчене. Докосването след смъртта е приемливо, освен ако заразна болест не създава риск за другите.
Ако белезите отслабнат, а не се задълбочат, NICE напомня да не се държи предварителната прогноза на всяка цена. Подобрението може да е временно, но може и да значи, че още не са последните дни. Тогава шумното дишане се преоценява.
Какво могат да направят близките край леглото
Първата полезна стъпка е да се намали страхът от звука, не да се обещае тишина. MedlinePlus казва да питате екипа, когато не разбирате какво виждате. Merck добавя практическото за дома. Ако смъртта се очаква там, предварително се знае на кого се обаждате, обикновено на лекаря или на медицинската сестра от палиативния екип, и на кого не се обаждате за самия очакван ход. За познатото клокочене не се вика линейка, когато вече е решено, че човекът ще умре у дома.
Положението в леглото се сменя бавно и само ако не причинява болка. Merck посочва обръщането настрани сред мерките, които могат да намалят шума. Леко повдигната горна част на тялото, с глава, която не виси напред, често е по-поносима от плоско лягане по гръб. В обзора Cochrane от 2008 г. няма изпитване, което да доказва предимство на една поза. Обръщането все пак е обратимо и цели комфорт.
Устата се грижи отделно от спора за течностите. Ако човекът почти не пие, MedlinePlus съветва устните да се намажат с балсам, а устата да се навлажни с малко лед или с влажен тампон. Това не е „пиене“, което пълни бронхите. Сухата уста боли и при човек, който не говори. Електрическа възглавница и електрическо одеяло не се ползват. При изстинали крайници стига обикновено одеяло, защото нагревател върху тънка кожа може да изгори, без човекът да се оплаче.
Присъствието има смисъл и когато шумът не спре.
- Говорете спокойно и по име, дори да няма видим отговор.
- Дръжте ръката или докосвайте рамото, ако това му е било приятно преди.
- Оставете мека светлина, не пълен мрак, защото сумракът може да плаши при мътно зрение.
- Пуснете тиха музика, която човекът е харесвал, ако тя не дразни останалите.
- Пускайте посещения на малки групи и в часовете, когато е по-буден.
- Записвайте отделни фрази, ако ги има. После често носят утеха на семейството.
Лекарствата за болка и за неспокойство се дават така, както екипът ги е назначил, не на своя глава от остатъци в шкафа. Ако след обичайната доза лицето остане свито, това е повод за обаждане същия ден. MedlinePlus отправя към екипа именно при болка или тревожност.

Помагат ли лекарствата срещу смъртен хрип
След като шумът вече се чува, лекарствата срещу нова слюнка не са показали ясна полза спрямо неактивна инжекция. Те намаляват производството на секрет оттук нататък и не изчистват течността, която вече стои в гърлото. Затова първите часове след дозата често звучат по същия начин, дори лекарството да е уместно. Това не е „грешна доза“, а ограничение на самия механизъм.
NICE позволява пробен курс само ако шумните секрети причиняват дискомфорт на умиращия. Препаратите са атропин, гликопирониев бромид, бутилскополамин и скополамин, подбрани според човека. През декември 2015 г. институтът отбелязва, че във Великобритания тази употреба е била извън одобрените показания. Българският лекар решава дали някое от тях има място. Семейството не започва такова средство от домашната аптечка.
Подобрението се търси за предпочитане на всеки четири часа и най-късно на дванадесетия. Лекарството може да иска до 12 часа, затова отказ след един час е прибързан. Ако след 12 часа шумът още мъчи човека, NICE предлага смяна или спиране. Същото важи при неприемливи странични ефекти.
- Сухата уста се следи при всички тези препарати и се облекчава с тампон.
- Задръжката на урина се следи, когато няма поставен катетър.
- Делирът и възбудата са повод екипът да спре пробния курс.
- Нежеланата дълбока сънливост се следи по-строго при атропин и скополамин.
Обзорът Cochrane на Wee и Hillier от 23 януари 2008 г. не намира доказателство, че лекарство или физическа мярка превъзхожда плацебо при шумно дишане близо до смъртта. Включеният опит със скополамин показва само тенденция към по-тих шум, без значима разлика спрямо неактивната инжекция.
Мрежовият метаанализ на Taburee и колеги от март 2023 г. гледа девет проучвания и 1 103 души до октомври 2021 г. На четвъртия час нито едно от четирите лекарства не се различава значимо от плацебо. Класация слага бутилскополамина най-високо, с ранг 71,3 от 100, без това да е победа.
Отделно стои холандското изпитване SILENCE от 5 октомври 2021 г. То не лекува вече появил се шум, а дава бутилскополамин профилактично в шест хосписа, щом започне фазата на умиране. Протоколът е 20 mg подкожно четири пъти дневно срещу неактивна инжекция при възрастни. Това не е схема за дома и не е доза за деца.
При 157 души в анализа силен хрип на две поредни проверки е имало при 13 % с лекарството и при 27 % с плацебо. Неспокойството и сухата уста не се различават ясно, а в плацебо групата има повече белодробен рак. NICE не прави такава профилактика рутинна. Тя остава решение на екипа.
В британските центрове от 2024 г. най-често е писан гликопирониев бромид, около 62 % от тези назначения. Много епизоди са спрели без нито една доза, а подобрение след инжекция не се отделя от краткия естествен ход. Навикът на отделението не доказва кое лекарство е по-силно.
Течностите и грижата за устата променят ли звука
Да се спре всяка течност, за да утихне гърлото, не следва от по-новите данни. В британското проследяване от 2024 г. клинично подпомогнатите течности, венозни или подкожни, не се свързват с появата на шума. Дялът е 54,5 % при хората с такива течности и 54,0 % при хората без тях. В часа на смъртта числата са 28 % срещу 38 % и разликата не е убедителна. Устата пак се навлажнява. Сухите лигавици са отделен дискомфорт.
NICE гледа течностите през жаждата и през риска от претоварване, не през клокоченето като ключ. При човек в последните дни е несигурно дали подпомогнатите течности удължават живота или удължават умирането, и също толкова несигурно е дали спирането им го ускорява. Те могат да облекчат признаци, свързани с обезводняване, например жажда или делир, и могат да навредят с претоварване с течност. Решението е индивидуално, с желанията на човека и с обяснение към близките. Ако се започнат, състоянието се гледа поне на всеки 12 часа и вливането се намалява или спира при оток или при отказ.
Merck, обновен през май 2026 г., все още включва ограничаването на течностите сред начините да се намали шумът. Това не отменя проучването от 2024 г., което не намира връзка между подпомогнати течности и хрипа. Не се наливат големи обеми за всеки случай и не се отнема тампонът с надеждата гърлото да пресъхне.
Преглъщането често вече е несигурно, както описва MedlinePlus. Глътка, която човекът поема сам, е различна от течност, налята в полуотворена уста. Втората може да влезе в дихателния път. Жаждата се казва на екипа, защото NICE я отделя като възможна причина за пробен курс течности.
Кислородът не лекува хрипа. За задуха в последните дни NICE съветва да не се започва рутинно, а само при известен или подозиран недостиг, който сам мъчи човека. Назначен вече кислород не се спира самоволно. Дълбокото изсмукване на секрет не е домашна задача и обзорът Cochrane не показва, че то превъзхожда изчакването. Видимата слюнка в устата се попива с тампон.
Кога шумното дишане изисква лекар
Обаждането зависи от това дали смъртта се очаква и дали към шума има белег, че човекът страда или че това изобщо не е умиране. При очаквана смърт у дома познатото клокочене само по себе си се съобщава на лекаря или на дежурната палиативна сестра по уговорения план. Номерът 112 е за задавяне, за човек, който е буден и не може да диша или да говори, и за внезапен срив, който екипът е посочил като спешен. Merck казва същото с други думи. Семейството репетира кого вика и кого не вика, преди нощта, в която шумът започне.
| Какво виждате | Какво обикновено означава | Какво да направите |
|---|---|---|
| Клокочене при вече сънлив човек с очаквана смърт | Секрет в гърлото, често без болка от самия звук | Обадете се на лекуващия екип, ако не сте сигурни, не на 112. |
| Паузи и после няколко по-дълбоки вдишвания | Късен ритъм на дишане, отделен от тембъра на хрипа | Останете до човека и следвайте плана за дома. |
| Студени, мраморни или синкави крайници при очаквана смърт | Късен белег, описан от NICE и от Merck | Покрийте го с обикновено одеяло и следете болката. |
| Гримаса, стенание при допир или силно неспокойство | Възможна болка или възбуда, отделна от шума | Свържете се с екипа още същия ден за преглед на дозата. |
| Буден човек внезапно не може да говори и се хваща за гърлото | Възможно запушване на дихателния път, не типичният хрип | Обадете се на 112 веднага. |
| Нов шум при човек, който доскоро става, яде и говори | Причината трябва да се търси, защото последните дни не са сигурни | Спешен преглед същия ден, а при срив на дишането 112. |
NICE държи на още една граница. Ако белезите се подобряват, човекът може да се стабилизира, дори прогнозата преди дни да е била лоша. Тогава шумното дишане не се записва автоматично като смъртен хрип и се търси преглед. При нарушено дишане или говор у буден човек обаждането е към 112.
Тези проучвания са при възрастни. NICE тук говори за умиращи възрастни, а холандското изпитване е в хоспис за възрастни. Ако умира дете, педиатричният екип решава дали изобщо се ползва такова лекарство. След смъртта Merck допуска докосване, когато няма заразна опасност. Кога лекарят установява смъртта, се пита предварително при личния лекар, защото това е местен ред.
Често задавани въпроси
Боли ли смъртеният хрип?
Самият звук е малко вероятно да причинява дискомфорт, особено когато човекът вече е дълбоко сънлив. NICE го формулира така през 2015 г., а ръководството на Merck го повтаря в редакцията от май 2026 г. Ако лицето се сгърчва, стене при обръщане или не намира място, това може да е болка или възбуда и се обажда на лекуващия екип, за да се прегледат лекарствата за болка и за възбуда.
Означава ли клокоченето, че човекът се задушава?
Не, когато картината е на очаквана смърт и човекът е в намалено съзнание. Шумът идва от въздух, който минава през слюнка в гърлото, а не от дробове, пълни до отказ. Ако човекът е буден, не може да проговори и се хваща за шията, това вече не е типичният хрип и се вика 112.
Чува ли умиращият, когато му говорите?
Често няма видим отговор, а слухът може да е отслабнал, но MedlinePlus съветва да се говори спокойно, защото думите вероятно още се чуват. Говорете както бихте говорили, ако човекът беше буден, без да го изпитвате и без да шепнете само зад вратата. Докосването на ръката върви заедно с гласа, ако му е било приятно.
Може ли шумът да спре и после пак да се върне?
Да. В проследяването от 2024 г. част от хората с шум в часа на смъртта вече са имали по-ранен епизод, който е затихнал, а медианата на такива епизоди е под четири часа. Затихването не доказва, че опасността е отминала, нито че лекарството е „сработило“ само защото след него е станало по-тихо. Кажете на екипа, ако заедно с тишината се появи болка, задух при буден човек или рязка промяна в съзнанието.
Спира ли се водата, за да утихне гърлото?
Не като автоматично правило. Проучването от 2024 г. не намира връзка между клинично подпомогнати течности и шума, а NICE решава вливанията според жаждата, делира и риска от оток, не според клокоченето. Устата се навлажнява с тампон или малко лед дори когато човекът почти не преглъща. Голяма глътка в полуотворена уста не се налива.
Дава ли се кислород при смъртен хрип?
Кислородът не се започва рутинно заради самия шум. NICE го запазва за хора с известен или подозиран недостиг на кислород, който сам по себе си причинява задух. Клокоченето от слюнка не се маха с маска. Ако кислородът вече е назначен по друга причина, не го спирайте без екипа.
Заключение
Смъртен хрип е шум от секрет, който умиращият вече не преглъща и не откашля. При рак в палиативна грижа той се появява често, но не при всеки, често трае по-малко от четири часа в отделен епизод и в часа на смъртта още се чува при около една трета. Медианите от 11 до 28 часа в обзора от 2014 г. и средното от 57 часа при медиана 23 часа в японската група от 1998 г. показват разлики между хората, не час за изпращане.
Лекарствата след началото на шума не са по-добри от плацебо в обзора Cochrane и в метаанализа от 2023 г. Профилактичната инжекция с бутилскополамин в холандските хосписи е намалила силния хрип от 27 % на 13 %, без това да е станало рутинно правило на NICE. Течностите „за да пресъхне гърлото“ не се подкрепят от данните за подпомогната хидратация през 2024 г. Устата се навлажнява, тялото се обръща внимателно, а болката и неспокойството се лекуват като отделни неща.
Преди следващата нощ питайте екипа три конкретни неща. Мъчи ли шумът самия човек, или само слушащите. Има ли гримаса или неспокойство, които искат преглед на дозата за болка. На кого се обаждате в два часа през нощта, ако дишането се промени по начин, който не сте обсъждали. При очаквана смърт у дома този номер е на личния лекар или на дежурната палиативна сестра. На 112 се обажда, ако човекът е буден и не може да диша или да говори, или ако настъпи срив, който екипът вече е нарекъл спешен.
Източници
- Care of dying adults in the last days of life. National Institute for Health and Care Excellence, 16 декември 2015 г.
- Lokker ME, van Zuylen L, van der Rijt CC et al.: Prevalence, Impact, and Treatment of Death Rattle: A Systematic Review. Journal of Pain and Symptom Management, януари 2014 г.
- Davies A, Waghorn M, Skene S: Clinical features of audible upper airway secretions („death rattle“) in patients with cancer in the last days of life. Supportive Care in Cancer, 12 юни 2024 г.
- van Esch HJ, van Zuylen L, Geijteman ECT et al.: Effect of Prophylactic Subcutaneous Scopolamine Butylbromide on Death Rattle in Patients at the End of Life: The SILENCE Randomized Clinical Trial. JAMA, 5 октомври 2021 г.
- Taburee W, Dhippayom T, Nagaviroj K et al.: Effects of Anticholinergics on Death Rattle: A Systematic Review and Network Meta-Analysis. Journal of Palliative Medicine, март 2023 г.
- Wee B, Hillier R: Interventions for noisy breathing in patients near to death. Cochrane Database of Systematic Reviews, 23 януари 2008 г.
- Hui D, dos Santos R, Chisholm G et al.: Clinical signs of impending death in cancer patients. The Oncologist, юни 2014 г.
- Morita T, Ichiki T, Tsunoda J et al.: A prospective study on the dying process in terminally ill cancer patients. American Journal of Hospice and Palliative Care, юли 1998 г.
- Cobbs EL, Manfredi RA, Hofmann L: When Death Is Near. Merck Manual Consumer Version, май 2026 г.
- Palliative care – what the final days are like. MedlinePlus, 14 януари 2026 г.
