Стрес: симптоми, причини и кога да потърсите лекар

Стрес: симптоми, причини и кога да потърсите лекар

Стресът е състояние на безпокойство и психично напрежение, когато ситуацията е трудна, и естествена човешка реакция, която ви подтиква да посрещнете предизвикателство или заплаха. Малко напрежение може да помогне да свършите ежедневна задача, а когато същото усещане не отшумява със седмици, то товари съня, настроението и тялото и може да влоши вече съществуващи болести.

В анкета на Американската психологическа асоциация, проведена от 4 до 24 август 2025 г. сред 3 199 възрастни в САЩ, средното напрежение за последния месец е 5 от 10. Същевременно 62 % посочват общественото разделение като значим източник, а 69 % от работещите сочат работата. Числата описват САЩ, не България, и показват колко често напрежението идва от обстоятелства, които не свършват за един ден.

Метаанализ от 2024 г. върху 33 проучвания свързва по-високите хормони на стреса с по-висок сърдечно-съдов риск. При тежки оплаквания, които държат две седмици или повече, мястото е при лекаря, а нова болка в гърдите заедно със задух е повод за обаждане на 112.

Какво е стресът и защо тялото го включва

Стресът е отговорът на тялото и ума към външна причина, например срок, изпит, болест или конфликт, и при много хора той отслабва, когато ситуацията се реши. Световната здравна организация го описва на 30 март 2026 г. като безпокойство или психично напрежение от трудна ситуация, а не като отделна болест.

Националният институт по психично здраве на САЩ (NIMH) в материал от 2020 г. добавя, че поводът е външен и може да е еднократен или да се повтаря дълго. Малко напрежение е полезно, защото държи човека буден пред опасност и понякога го тласка да довърши задачата навреме. След като изискването отмине, вълната обикновено спада и денят се връща към обичайния си ход. Полезният прилив и вредното зацикляне започват от една и съща система, но не струват еднакво.

Не всеки преживява една и съща сцена по един и същ начин. Световната здравна организация (СЗО) посочва, че стиловете на справяне и самите признаци се различават от човек на човек. Интервю за работа, тежък изпит, нереален обем задачи, несигурна заетост или сблъсък с близки са очаквани поводи, а при много хора напрежението намалява, когато нещата се подредят или когато се научат да ги понесат. При икономическа криза, епидемия, бедствие, война или насилие в общността същото усещане става масово, без да е лична слабост.

Повечето хора продължават да работят и да се грижат за ежедневието си, дори когато са напрегнати. Ако справянето се разпадне, СЗО съветва да се потърси доверен лекар или друг доверен човек. Мярката е дали вълната отминава и дали още можете да живеете обичайния си ден.

Всеки човек реагира на стрес по различен начин, но твърде много стрес може да доведе до здравословни проблеми.

Как адреналинът и кортизолът променят тялото

При внезапна заплаха тялото първо включва симпатиковата нервна система, ускорява сърцето и дишането и праща повече кръв към мускулите. Адреналинът и норадреналинът са бързите сигнали на реакцията „бий се или бягай“, а кортизолът идва след тях, за да задържи готовността и да освободи глюкоза от черния дроб.

Страницата на Американската психологическа асоциация (APA) за ефектите върху тялото, прегледана на 21 октомври 2024 г., описва острия епизод като нещо кратко. Краен срок, задръстване или рязко спиране на колата са типични примери. Сърцето бие по-бързо и се съкращава по-силно, съдовете към големите мускули се разширяват и кръвното налягане се вдига. Когато епизодът отмине, тялото обикновено се връща към предишното състояние чрез парасимпатиковата система, която дърпа в обратната посока и позволява на храносмилането да се съживи.

Кортизолът е стероиден хормон от надбъбречните жлези и не служи само при уплаха. Клиника Кливланд, с актуализация от 17 февруари 2025 г., обяснява, че той участва в ползването на глюкоза, потиска възпалението при кратък прилив, влияе на налягането и следва денонощния ритъм. При повечето хора нивото е по-ниско вечер и достига връх сутрин, малко преди събуждане. Контролът минава през хипоталамуса, който пуска кортикотропин-освобождаващ хормон, през хипофизата, която отделя адренокортикотропен хормон, и през надбъбречните жлези, които произвеждат самия кортизол. Ако една от трите брънки не работи, ритъмът на хормона се чупи по медицинска причина.

Краткото покачване може да ограничи възпалението и за малко да подкрепи имунната защита. Ако високите нива се задържат, тялото свиква с тях и тогава възпалението и по-слабата защита срещу зарази стават по-вероятни. Това не е същото като синдрома на Кушинг, при който кортизолът е трайно висок заради високи дози кортикостероид, тумор на хипофизата или тумор на надбъбрека. При него теглото расте особено по лицето и корема, появяват се широки лилави стрии, слабеят мишците и бедрата, а кръвната захар и налягането се вдигат.

Обратната картина, надбъбречната недостатъчност, дава умора, неволно отслабване, загуба на апетит и ниско налягане. За тези признаци се търси лекар и изследване. За обичайното ежедневно напрежение Клиника Кливланд оставя разговора върху съня, движението и границите на натоварването. Изследване се прави, когато картината прилича на Кушинг или на недостатъчност.

Кога краткотрайното напрежение става продължително

Продължителният стрес трае седмици, месеци или по-дълго и държи тялото в режим на заплаха, дори когато няма непосредствена опасност пред вас. MedlinePlus, с актуализация от 20 октомври 2023 г. и с текст на NIMH, разделя поводите на три групи, без да ги обявява за отделни диагнози.

Първата група е всекидневният натиск, който не спира. Работа, училище, семейни нужди и пари създават рутина без ясен край на деня. Втората е внезапна трудна промяна с дълга следа, например развод, болест или загуба на работа. Третата е травматичен стрес при опасност от тежка повреда или смърт, какъвто идва при тежка катастрофа, война, наводнение или земетресение. Именно този трети вид може да остави посттравматично стресово разстройство (ПТСР), което вече е отделно състояние и иска оценка, а не само съвет за почивка.

Хората свикват с хроничното напрежение и спират да го забелязват. MedlinePlus отбелязва, че симптомите могат да станат фон, затова при много натоварване си струва да проверите съня, стомаха, главоболието и настроението, преди да решите, че просто така ви е устроен характерът. Острият епизод, който свършва със задачата, не носи същата цена. Повтаря ли се без възстановяване, той се наслагва, тялото не се връща докрай между две задачи и умората се пренася в следващия ден. Тогава самопомощта остава полезна, но вече не е единствената стъпка.

Какви симптоми дава стресът

Стресът се познава по тялото, по мислите и по поведението едновременно, и не винаги е ясно, че именно той стои зад промяната. Националната здравна служба на Великобритания (NHS), на страница, прегледана на 6 март 2026 г., и Клиника Майо в текст от 10 август 2023 г. описват сходна картина.

Телесни признаци, които се повтарят при напрежение, са следните.

  • Главоболието, световъртежът и болката в мускулите често идват заедно със стегнати рамене.
  • Стомахът се разстройва, а пулсът се ускорява или се появява болка в гърдите.
  • Сънят става твърде кратък или прекалено дълъг, а умората остава и след почивка.
  • Половият нагон спада, човек настива по-често, а апетитът расте или изчезва.

Мислите и настроението се менят по свой начин.

  • Концентрацията пада, решенията се бавят, а притеснението се върти без пауза.
  • Човек се чувства затрупан, забравя обичайни неща и се дразни от близки.
  • Настроението отива към тревожност, тъга, безпокойство или безпричинно избухване.

Поведението издава напрежението дори когато човекът го отрича.

  • Храненето и сънят се люшкат, а контактите с хората осезаемо намаляват.
  • Алкохолът, цигарите или други вещества се ползват, за да мине денят по-леко.
  • Движението намалява, а гневът излиза към семейството без ясен повод.

СЗО добавя, че хроничното напрежение може да влоши вече налична болест и да увеличи алкохола, тютюна и други вещества. Когато безпокойството стане постоянно и пречи на работа или училище, вече може да става дума за тревожност или депресия, които се нуждаят от здравна помощ. По-добрата организация на задачите тогава не стига сама.

APA описва и по-тихи полови ефекти в прегледа от 21 октомври 2024 г. Продължителното напрежение може да свали желанието, а при мъжете се свързва с еректилна дисфункция. При жените високото напрежение може да върви с по-болезнена, нередовна или липсваща менструация и с промяна в дължината на цикъла. Това са възможни връзки, не присъда. Ако са нови, мястото им е в разговора с лекар, заедно със съня и настроението, а не в самообвинение.

Как стресът се отразява на сърцето и стомаха

Острият стрес вдига пулса и налягането за кратко, а продължителното натоварване се свързва с хипертония, инфаркт и инсулт, без да ги прави неизбежни. Стомахът реагира с болка и променен ритъм на червата, но язвата не идва „от нерви“.

APA обяснява, че повтарящият се стрес може да поддържа по-висок пулс, по-високи хормони и по-високо налягане и така да увеличи риска от хипертония, инфаркт или инсулт. Един от обсъжданите пътища е възпалението в коронарните артерии. При жените преди менопауза естрогенът може да помага на съдовете по време на стрес, а след менопауза тази защита отслабва. Описанието е от прегледа на APA от 2024 г. и не е българска статистика.

По-твърдо число идва от метаанализ, публикуван на 10 юли 2024 г.. Търсенето покрива трудове до 31 март 2023 г., а включените проучвания са от 1994 до 2021 г. Влезли са 33 проучвания с 43 641 участници. Хората с по-високи нива на норадреналин, адреналин и кортизол, сравнени с по-ниските, имат отношение на рисковете 1,63 за сърдечно-съдово заболяване, с интервал от 1,36 до 1,97. За норадреналина отношението е 1,68, за адреналина 1,58, а за кортизола 1,60, с широк интервал от 1,04 до 2,26, защото оценките не съвпадат. Данните са наблюдателни и показват връзка, не обещание, че една добавка сваля инфарктите.

Стресът не увеличава стомашната киселина и не причинява язва. APA посочва, че язвата се дължи на бактериална инфекция, а при напрежение вече съществуваща язва може да дразни повече. Киселините по-често идват от по-различно ядене, от алкохол или от тютюн. Червата се ускоряват или забавят, появяват се спазми, диария или запек, а при възпалителна чревна болест и при синдром на раздразненото черво оплакванията често се усилват.

Рядък спазъм на хранопровода от силен стрес може да заприлича на инфаркт, затова болката в гърдите не се приписва на нерви, преди да бъде видяна. Клиника Майо иска спешна помощ, ако болката върви със задух, с болка в челюстта, гърба, рамото или ръката, с изпотяване, световъртеж или гадене. При хронично натоварване връзката между имунната система и оста на стреса се свързва с хронична умора, със затлъстяване, с диабет и с по-чести инфекции, както добавя и MedlinePlus. При астма силен емоционален стрес може да отключи пристъп, а учестеното дишане може да доведе до паническа атака при хора, които вече са склонни към нея.

Какво най-често отключва напрежението

Напрежението идва и от лоши, и от радостни промени, стига да изискват адаптация, нови усилия и усещане, че контролът се изплъзва. Понякога ясна причина изобщо не се намира, а фонът е тревожност или потиснатост, които свалят прага.

NHS изброява чести поводи, които си струва да назовете на глас.

  • Натискът на работа, безработицата и пенсионирането често държат напрежението включено с месеци.
  • Конфликтът в двойката, разводът и грижата за болен близък товарят и съня, и деня.
  • Неочаквана сметка или дълг събуждат същото телесно усещане като лоша новина.
  • Болест, травма и скръб след загуба са сред най-тежките и най-дългите поводи.
  • Покупка на жилище, раждане и подготовка за сватба също вдигат пулса.

В същата американска анкета от август 2025 г. бъдещето на страната е значим източник за 76 % от възрастните. Работата е такъв източник за 69 % от работещите, най-високият дял след май 2020 г., когато е достигал 70 %. Само 46 % от работещите казват, че тя дава смисъл. Невярната информация тежи на 69 %, спрямо 62 % година по-рано, а изкуственият интелект на 57 %, спрямо 49 %. Сред хората, за които общественото разделение е значимо, 83 % са имали поне един телесен симптом през последния месец, срещу 66 % при останалите, най-често нервност, умора или главоболие.

Самотата върви плътно с тази картина. Често или понякога 54 % се чувстват изолирани, 50 % се чувстват изключени и 50 % съобщават, че им липсва компания. При висока самота 80 % живеят с хронична болест, срещу 66 % при средна и 68 % при ниска, а 69 % от цялата извадка казват, че през годината подкрепата е била по-малко от нуждата, спрямо 65 % през 2024 г. Числата са от САЩ. За читателя тук изводът е практически. Напрежението често се храни от работа, пари, новини и липса на близък разговор. Ако телевизията и социалните мрежи вдигат напрежението, СЗО съветва времето за тях да се ограничи.

Различните ситуации могат да предизвикат стрес за различни хора.

Кога стресът вече е тревожност или депресия

Стресът е отговор на външна причина и обикновено спада, когато причината отмине, а тревожността е вътрешна реакция, която може да остане и без текуща заплаха. Ако напрежението пречи на деня, кара ви да избягвате неща и сякаш не отминава, NIMH съветва да се потърси помощ, защото рискът от тревожно разстройство нараства.

И двете могат да донесат притеснение, главоболие, болка, високо налягане и загуба на сън. Разликата, която NIMH подчертава през 2020 г., е в източника и в траенето. Тревожността остава и в спокоен час. Психотерапията и лекарството са двата основни пътя при тревожно разстройство и много хора имат полза от съчетанието им, без всеки затрупан месец да започва с рецепта.

Когато оплакванията станат постоянни и чупят работата или училището, СЗО казва, че най-често става дума за тревожност или депресия и тогава е нужна здравна грижа. Травматичният стрес, описан от MedlinePlus, може да прерасне в ПТСР след катастрофа, война или бедствие. Лекарят различава тези състояния от чисто житейско натоварване, защото грижата не е една и съща. Самопомощта остава полезна и при двете, но не замества оценката, ако денят вече не се получава.

Ако картината е генерализирано тревожно разстройство при възрастен, британският Национален институт за здравеопазване и клинични постижения (NICE) в ръководство CG113 дава стъпаловидна грижа. Препоръките са от 2011 г., с по-късни поправки, включително през 2020 г. за избора на лекарство, а страницата е прегледана на 11 септември 2026 г. След обучение и активно проследяване се предлага самопомощ по принципите на когнитивно-поведенческата терапия за поне 6 седмици, насочвана самопомощ в 5 до 7 срещи по 20 до 30 минути, или психообразователна група.

При изразено нарушено функциониране или слаб отговор се предлагат или интензивна психологична работа, или лекарство. Няма данни едният път да е по-добър от другия, затова изборът е на човека, след разговор за ползи, нежелани ефекти и синдром на отнемане. Интензивната работа е когнитивно-поведенческа терапия или приложна релаксация, обикновено 12 до 15 седмични срещи по един час, водени от обучен специалист. По-малко срещи се правят, ако човекът се възстанови по-рано, и повече, ако клинично трябват.

Ако се избере лекарство, NICE предлага селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина и обсъжда сертралин пръв, защото в британския анализ е най-изгоден. Към януари 2011 г. сертралин няма британско разрешение именно за това разстройство, затова там се иска информирано съгласие, а част от употребите са извън разрешението. В България лекарят следва местното разрешение и листовката, не британската бележка от 2011 г. Пълният успокояващ ефект често се развива за седмица или повече. В началото тревожността, неспокойството и сънят могат да се влошат.

При хора под 30 години NICE предупреждава за по-висок риск от суицидни мисли и самонараняване при малка част от тях и иска преглед до една седмица, после наблюдение всяка седмица през първия месец. Рискът от кървене е по-висок при по-възрастни и при хора, които приемат аспирин или нестероидно противовъзпалително. Ако лекарството помага, съветът е да продължи поне една година, защото връщането на симптомите е често. Бензодиазепин не се предлага за това разстройство, освен кратко при криза, а антипсихотик не се предлага за него в първичната помощ. Конкретната доза я определя лекарят.

Какво можете да промените в ежедневието

Най-полезната първа стъпка е да върнете ритъм на деня и да спрете веществата, с които се опитвате да заглушите напрежението. СЗО, NHS и Клиника Майо сочат сън, движение, храна, хора и по-малко новини.

Един предвидим ден връща усещане за контрол. СЗО съветва час за хранене, за близки, за движение, за домашни задачи и за нещо приятно. Сънят се пази с един и същ час за лягане и ставане, включително в почивните дни, с тъмна и тиха стая. Екраните преди сън се ограничават, а голямото хранене, кофеинът и алкохолът не стоят до леглото. Безсънието и нощните смени могат да вдигнат кортизола, затова сънят е част от регулацията, не награда накрая. Няколко минути на ден стигат за упражненията от ръководството на СЗО за умения при стрес, само или със звуков съпровод.

Храната е редовна, с плодове, зеленчуци и достатъчно течности. MedlinePlus съветва да се избягва твърде много кофеин от кафе и подсладени напитки. NHS съветва да не се ползват алкохол, цигари, хазарт и наркотици като начин за отпускане, защото влошават психичното здраве. Малките цели за деня работят по-добре от опит да се свърши всичко наведнъж, а вечерта погледът е върху свършеното.

Хората са част от справянето наравно със съня и ходенето. СЗО казва да споделяте притесненията с човек, на когото имате доверие. NHS слага разговора с приятел, роднина или здравен специалист сред първите стъпки, а Клиника Майо добавя дневник, хоби и време със семейството. Пасивното седене пред телевизор, в интернет или с игри може да вдигне напрежението, докато разходката и разговорът го свалят по-често.

Помагат ли движението и бавното дишане

Редовното движение е сред мерките при продължително напрежение, а най-конкретната доза у MedlinePlus е 30 минути ходене на ден. Разходката може да подобри самочувствието и да подкрепи защитата срещу инфекции. СЗО добавя и по-интензивно натоварване, а Клиника Майо иска активност през повечето дни. Бавното дишане включва парасимпатиковата система, която тежи към покой, и може да свали кортизола. Нито една от страниците не обещава еднакъв спад на пулса при всеки човек.

Дишането с диафрагма има предварителни данни. Националният център за комплементарно и интегративно здраве на САЩ (NCCIH), с актуализация от юни 2021 г., предава количествен систематичен преглед от 2019 г. върху 3 проучвания с 880 участници. В него диафрагменото дишане може да намали стреса, с промени в самооценката и в някои телесни мерки, включително кортизол и налягане. Отделно събрани 24 проучвания с 484 души от 2017 г. намират полза от биологична обратна връзка по вариабилността на сърдечния ритъм за самоотчет на стрес и тревожност. Трети преглед, от 2019 г. и със 17 проучвания при 1 165 души, намира скромно сваляне на налягането при бавно дишане, но проследяването е кратко и не показва по-малко инсулти или инфаркти. Ако вече имате високо налягане, планът на лекаря остава водещ.

Релаксацията при тревожни разстройства не е еднозначна. Преглед от 2018 г. върху 16 проучвания с 856 души с генерализирана тревожност, социална тревожност или паника намира намаление на тревожността, депресията и безпокойството. Друг преглед от същата година, върху 50 проучвания и 2 801 души, вижда по-слаб ефект спрямо когнитивно-поведенческата терапия при ПТСР и при обсесивно-компулсивно разстройство, а при генерализирана тревожност и паника разлика не намира. Повечето от тези проучвания имат висок риск от отклонение. NICE затова предлага и двата пътя при изразено генерализирано тревожно разстройство, без да обявява победител.

За здрави хора техниките се смятат за безопасни и в повечето проучвания няма съобщени тежки вреди. Понякога обаче се появяват по-силна тревожност, натрапливи мисли или страх от загуба на контрол. Редки съобщения свързват отделни техники с влошаване при епилепсия, при някои психични състояния или след насилие и травма. При такава анамнеза техниката се избира с лекар. За хронично безсъние насоките на Американския колеж на лекарите от 2016 г., цитирани от NCCIH, препоръчват силно когнитивно-поведенческа терапия за инсомния. Релаксацията сама по себе си не изглежда особено обещаваща за съня, но може да е една част от тази терапия.

Кога да потърсите лекар за стрес

Лекар се търси, когато напрежението чупи ежедневието, самопомощта не стига или тежките оплаквания траят две седмици и повече. Спешният номер 112 е за мисли за самонараняване и за гръдна болка, която може да е инфаркт, а не за всеки тежък ден.

Какво забелязвате Накъде да се обърнете
Тежък проблем със съня, храненето, теглото или ежедневните задачи трае две седмици или повече. Запишете час при личния лекар, за да се отдели напрежението от тревожност, депресия и телесна болест.
Мерките, които опитвате сами, не помагат и ви е трудно да се справяте. Потърсете планов преглед, без да чакате да спрете работа или сън.
Има мисли да си нараните, вече е приета свръхдоза или усещате, че не можете да издържите. Обадете се на 112, не шофирайте сами и не оставайте без човек до вас.
Нова болка в гърдите върви със задух, болка в челюстта, гърба, рамото или ръката, изпотяване, световъртеж или гадене. Звъннете на 112, защото това може да е инфаркт, както описва Клиника Майо.
Лицето и коремът наедряват бързо, има широки лилави стрии или отслабвате без причина заедно с ниско налягане. Нужен е преглед за кортизол при съмнение за синдром на Кушинг или надбъбречна недостатъчност.

Във Великобритания възрастен може сам да се насочи към говорещи терапии за тревожност и депресия, които NHS смята за полезни и при стрес. В България пътят минава през личния лекар, който познава местния ред за психолог или психиатър. Не отлагайте часа, ако не сте сигурни дали оплакванията са от напрежение. Клиника Майо отбелязва, че лекарят може да търси друга причина, а консултантът помага да се видят източниците и да се научат нови начини за справяне. Психичната спешност се приема наравно с телесната. Ако вече има самонараняване, например приета свръхдоза, NHS казва човек да не шофира сам до спешното отделение.

Често задавани въпроси

Радостно събитие може ли да вдигне стреса?

Да. NHS посочва, че покупката на жилище, раждането на дете и подготовката за сватба също могат да донесат стрес, защото носят промяна и нови отговорности. Усещането не означава, че събитието е грешка. Ако сънят и денят се разпадат за седмици, важи същият праг за разговор с лекар.

Стресът причинява ли язва?

Не. Прегледът на APA от 21 октомври 2024 г. казва, че стресът не увеличава стомашната киселина и не създава язва, която се дължи на бактериална инфекция. При вече налична язва напрежението може да усили дискомфорта. Киселини по-често идват от начина на хранене, алкохола и тютюна.

Трябва ли да си меря кортизола при обикновен стрес?

Не като първа стъпка. Клиника Кливланд разделя ежедневното напрежение, за което се говори как да се спи и да се движите, от синдрома на Кушинг и надбъбречната недостатъчност. При втората двойка има специфични признаци и тогава се изследва хормонът. Един домашен резултат не обяснява затрупан месец на работа.

Пие ли се лекарство срещу стрес?

За самото житейско напрежение обичайната първа линия не е хапче. Ако лекарят разпознае генерализирано тревожно разстройство, NICE предлага терапия или лекарство от групата на серотониновите инхибитори, като във Великобритания често се обсъжда първо сертралин. Бензодиазепин не е редовно лечение на това разстройство, освен кратко при криза, а дозата у нас я определя лекарят по местната листовка.

Колко дълго да чакам, преди да отида на лекар?

При тежки оплаквания MedlinePlus дава праг от две седмици, включително разбит сън, промяна в храненето и теглото, загуба на интерес и невъзможност за обичайните задачи. Ако още сега не се справяте, NHS не иска да изчаквате този срок. Мислите за самонараняване и гръдната болка със задух не чакат никакъв срок.

Опасно ли е бавното дишане?

За здрави хора NCCIH го описва като по-скоро безопасно. Понякога то усилва тревожността, докарва натрапливи мисли или страх от загуба на контрол. При епилепсия, тежко психично заболяване или преживяно насилие техниката се съгласува с лекар, защото има редки съобщения за влошаване.

Масажът, йога или слушането на музика могат да помогнат за унищожаване или предотвратяване на натрупването на стрес.

Заключение

Краткото напрежение е начинът, по който тялото събира пулс, внимание и глюкоза за една трудна задача, и то има място в обикновения ден. Когато същото състояние трае седмици, вече си струва да пазите съня, да ходите, да говорите с човек и да не заглушавате деня с алкохол, цигари или безкраен поток новини. Метаанализът от юли 2024 г. свързва по-високите хормони на стреса с по-висок сърдечно-съдов риск, а това е аргумент за навици и преглед, не за самодиагноза по един кортизол.

Ако тежките оплаквания държат две седмици, запишете час при личния лекар и носете конкретен разказ. Колко е спането, как са апетитът и теглото, дали работата още е възможна, има ли болка в гърдите и има ли мисли да си навредите. Попитайте дали става дума за натоварване, за тревожно разстройство, за депресия или за телесна причина, която иска отделно изследване. При гръдна болка със задух, болка към челюстта или ръката, изпотяване и гадене, както и при самонараняване, обаждането е на 112 още сега, преди часа при личния лекар.

Тази седмица дръжте всеки ден една мярка от препоръките. Тридесет минути ходене, един и същ час за сън или десет минути бавно дишане стигат за начало, заедно с разговор с близък човек. Ако денят продължава да се чупи, следващият час е при личния лекар.

Източници

  1. Stress (Questions and answers). World Health Organization, 30 март 2026 г.
  2. Get help with stress. National Health Service, 6 март 2026 г.
  3. Stress symptoms: Effects on your body and behavior. Mayo Clinic, 10 август 2023 г.
  4. Stress: MedlinePlus. MedlinePlus, 20 октомври 2023 г.
  5. Cortisol: What It Is, Function, Symptoms & Levels. Cleveland Clinic, 17 февруари 2025 г.
  6. Stress effects on the body. American Psychological Association, 21 октомври 2024 г.
  7. Stress in America 2025: A crisis of connection. American Psychological Association, ноември 2025 г.
  8. Tsai SY, Hsu JY, Lin CH et al.: Association of stress hormones and the risk of cardiovascular diseases systematic review and meta-analysis. International Journal of Cardiology. Cardiovascular Risk and Prevention, 10 юли 2024 г.
  9. I’m So Stressed Out! Fact Sheet. National Institute of Mental Health, 2020 г.
  10. Relaxation Techniques: What You Need To Know. National Center for Complementary and Integrative Health, юни 2021 г.
  11. Generalised anxiety disorder and panic disorder in adults: management. National Institute for Health and Care Excellence, 11 септември 2026 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.