Фъбинг с телефона: причини и кога да потърсите лекар

Фъбинг с телефона: причини и кога да потърсите лекар

Фъбингът означава да пренебрегнете човека до вас, защото вниманието отива в телефона. Навикът не доказва, че връзката е приключила, но експерименти и обобщения го свързват с по-слабо чувство за принадлежност, с по-ниско удовлетворение от общуването и, при юноши, с повече депресивни симптоми.

В училищното проучване на Световната здравна организация (СЗО) за 2021/2022 г., публикувано през 2024 г., проблемната употреба на социални мрежи засяга 11% от 11-, 13- и 15-годишните в 44 страни и региона, а в България делът е 17%. Това не е същото поведение като фъбинга, но показва колко често екранът вече се конкурира с разговора на живо.

Експеримент с триминутни неми анимации от Университета в Кент отделя ролята на принадлежността. Обобщение от 2025 г. върху 19 698 души намира отрицателна корелация 0,22 между партньорския фъбинг и удовлетворението от връзката. Педиатрите съветват преглед, когато страдат сънят, настроението или училището.

Какво е фъбинг и как се различава от обикновен поглед към екрана

Фъбингът е пренебрегване на човека, с когото сте, заради телефона. Един обяснен поглед към спешно съобщение не е същото като навика екранът да печели разговора.

Думата идва от английските phone и snubbing и в българските медии се среща и като „фъбинг“, и като „фабинг“. Тя не описва избухване, вик или кавга. Описва отсъствието на поглед и отговор, докато устройството е в ръката. Същото поведение при романтична двойка изследователите наричат партньорски фъбинг, а когато го прави родител към дете, родителски фъбинг.

В експеримента от Университета в Кент разликата е в дела на времето. При едната анимация телефонът веднага ляга на масата и остава там. При втората събеседникът гледа екрана около половината от трите минути. При третата го прави почти през целия разговор. Вредата расте с този дял, а не с факта, че в стаята изобщо има телефон.

Кратката проверка може да е нужна, ако чакате обаждане от лекар, дете или работа. Разликата е дали след нея вниманието се връща. Ако екранът остане по-важен от човека, който говори, това вече е моделът, който проучванията свързват с по-слабо общуване. Съобщенията от разстояние могат да поддържат близост, когато хората не са заедно. Проблемът започва, когато същият екран измества този, който е до вас.

Поведението се разпознава по няколко повторяеми белега.

  • Погледът остава в екрана, докато събеседникът още говори.
  • Отговорът закъснява, защото вниманието вече е в телефона.
  • Устройството се вдига при известие по средата на разговора.
  • Човекът е физически в стаята, но не участва в темата.

Никое от тези неща само по себе си не е диагноза. Те са описание на навика, за да можете да говорите за конкретни моменти, а не за етикет върху характера.

човек пренебрегва жена с помощта на телефон

Защо липсата на поглед удря чувството за принадлежност

Вредата минава най-вече през усещането, че вече нямате място в разговора. В контролирания опит на Чотпитаясунонд и Дъглас от 2018 г. по-честият фъбинг сваля качеството на общуването и удовлетворението от връзката.

Чотпитаясунонд и Дъглас канят 153 студенти в британски университет. След проверка на вниманието остават 128 души, от които 114 жени и 14 мъже, на възраст от 18 до 34 години, средно 19,6 години. Всеки гледа триизмерна анимация без звук и си представя, че е човекът с гръб към камерата. Думите на разговора са махнати нарочно, за да не обяснява съдържанието ефекта. Героите са неутрални по пол и външен вид.

И четирите основни нужди при социално изключване падат с нарастването на фъбинга. Това са принадлежност, самооценка, усещане за смисъл и усещане за контрол. Най-голям е ефектът върху принадлежността, с показател 0,56. Самооценката също страда в момента на опита, но след като останат само връзките, които издържат проверката, тя не пренася вредата към оценката на разговора. Пренася я именно принадлежността. По-негативното настроение обяснява част от по-лошото качество на общуването, а спадът на позитивното настроение обяснява част от по-ниското удовлетворение.

Моделът покрива 47% от разликите в качеството на общуването и 18% от разликите в удовлетворението. Чувствителността към отхвърляне и усещането, че „всички го правят“, не променят резултата. В този опит вредата не се дължи на това, че човекът е „прекалено чувствителен“.

Извадката е тясна, почти само млади жени, а сцената е анимация, не истинска вечеря. Авторите сами отбелязват, че телефонът присъства и в спокойното условие, макар там да е оставен. Затова опитът показва механизъм, не размер на проблема в България. По-широката картина идва от обобщенията след него.

Как пренебрегването с телефон започва да изглежда нормално

Навикът се затвърждава, защото който го прави, по-често го търпи и от другите и започва да го смята за нормален. Това показва анкета от 2016 г. сред 251 души със смартфон, а не дял от цялото население.

Същият екип от Кент тръгва от 276 души и след отпадналите оставя 251 на възраст от 18 до 66 години, средно на 27,7 години. Сред тях има студенти, участници от онлайн платформа за задачи и познати от социалните мрежи. Това е удобна извадка, не представително проучване за България или за света. В нея 17,1%, или 43 души, казват, че пренебрегват някого заради телефона четири или повече пъти на ден. Още 23,9% казват, че същото се случва и на тях толкова често. В цялата извадка жените посочват по-висока честота от мъжете. Това е разлика в конкретната извадка, не закон за пола.

Пътят в данните е ясен. Проблемната интернет употреба и страхът да не се пропусне нещо важно онлайн предсказват проблемната употреба на смартфона. По-силният самоконтрол сочи в обратната посока. Проблемната употреба на смартфона от своя страна предсказва фъбинга, с коефициент 0,45. После идва обратната връзка. Който пренебрегва другите заради телефона, по-често бива пренебрегван по същия начин, а и двете преживявания правят поведението да изглежда обичайно.

Затова аргументът „всички са в телефоните“ е слаб. Нормата в тази работа не е неутрален фон. Тя се подхранва от самия навик. Данните са от 2016 г. и описват как механизъмът тръгва, не колко процента от българите го правят днес. За честотата при юношите по-свежият ориентир е училищното проучване на СЗО, и то мери проблемна употреба на социални мрежи, не фъбинг минута по минута.

Как партньорският фъбинг се свързва с удовлетворението от връзката

При двойките статистическата връзка е реална, но умерена, и не доказва, че телефонът сам разваля живота. Метаанализ от 2025 г. върху 52 проучвания, 58 извадки и 19 698 души намира отрицателна корелация 0,22 между партньорския фъбинг и удовлетворението от връзката.

Ни и съавтори публикуват работата на 13 май 2025 г. Повечето включени проучвания са едномоментни и показват, че двете неща вървят заедно, а не кое е тръгнало първо. Близостта и отзивчивостта също са по-ниски, а ревността е по-висока. Общото житейско удовлетворение не достига статистическа значимост, така че телефонът се връзва с оценката на връзката, не автоматично с доволството от целия живот. Конфликтът расте, с корелация 0,57, но интервалът е от 0,23 до 0,92 и размерът остава несигурен.

Най-силният предвестник на поведението е проблемната употреба на медии, с корелация около 0,50. Следват тревожната привързаност (0,24) и избягващата (0,18). Собствените депресивни симптоми и самотата имат по-малки връзки, 0,19 и 0,14. Самооценката не предсказва значимо дали човекът ще пренебрегва партньора си заради телефона. Това е различно от експеримента, в който пренебрегнатият човек усеща удар по самооценката в момента.

В извадките, които авторите групират като западни, удовлетворението пада малко по-силно, отколкото в източните (0,25 срещу 0,18). България не е отделена и нито една от цифрите не е местна норма. Лекарят или терапевтът преценява конкретната двойка.

Две по-ранни анкети, с 507 и с 386 души, изясняват пътя вътре в двойката. Бьокебом и Полман показват през 2021 г., че връзката между партньорския фъбинг и по-ниското удовлетворение минава през усещане за изключване, по-слаба отзивчивост и по-малко близост. Когато тези три са взети предвид, конфликтът и ревността вече не обясняват допълнително резултата. Същата работа показва и практическа вратичка. Ако човекът каже какво гледа и включи партньора, вредата намалява.

Какво се случва, когато родителят е в телефона

Когато родителят избира екрана пред детето, депресивните симптоми при юношите са по-чести, без това да доказва единствената причина. Метаанализ от 2024 г. събира 15 проучвания с 22 478 юноши и намира корелация 0,31.

Обобщението на Лин и съавтори излиза на 8 юли 2024 г. Юношите са на средна възраст 14,5 години, а връзката е сходна при момчета и момичета и при различни въпросници. Почти всички проучвания са от Китай, с едно изключение от САЩ, и повечето са едномоментни. Напрежението в семейството може да тласка и към телефона, и към потиснато настроение, затова корелацията 0,31 не се пренася автоматично към българско семейство.

Отделен и по-близък ориентир е докладът на СЗО от 2024 г. за проучването „Поведение във връзка със здравето при деца в училищна възраст“ (HBSC). В него участват 279 117 ученици на 11, 13 и 15 години от 44 страни и региона, включително България. Проблемната употреба се бележи при шест или повече отговора „да“ на девет симптома по скалата за разстройство от социални мрежи. Между вълната от 2017/2018 г. и тази от 2021/2022 г. делът расте от 7% на 11%. При момичетата е 13%, при момчетата 9%. Най-висок е при 13-годишните (12%), а най-нисък при 11-годишните (9%).

България е сред по-високите стойности, със 17%, след Румъния с 22% и Малта с 18%. Най-ниско е в Нидерландия, 5%. Същевременно 32% са „интензивни“ потребители, почти постоянно онлайн, но без да минават прага на проблемните симптоми, а 44% са активни без този праг. Много екранно време не е същото като проблемна употреба. Електронните игри са отделен модел. Риск от проблемна игра има при 12%, по-често при момчетата (16% срещу 7% при момичетата).

За родителя прагът, който педиатърът Аминудин от клиниката Майо формулира през 2023 г., е практически. Прекомерно е това, което удря съня, настроението или училището. Полезно е да питате какво прави детето онлайн, а не само колко минути пише броячът. Същият съвет включва време без екран на масата и около час преди сън, зареждане извън спалнята и режим „не безпокойте“ по време на семейния разговор. Ако сте притеснени, разговорът е с личния лекар или с педиатъра, който ще приложи местната препоръка.

Има ли връзка с депресия и тревожност

Връзката с депресия и тревожност е повторена, по-силна е при юноши и почти никъде не е доказана като еднопосочна причина. Обобщение от 2023 г. обхваща 83 проучвания и 53 916 души на средна възраст 19,7 години.

Метаанализът на Нунес и Радтке излиза на 8 май 2023 г. В него са оценени количествено 24 от 72 извлечени последици. Когато човек е пренебрегнат заради чужд телефон, това се свързва с депресия, с недоволство от връзката, с омаловажаване на събеседника и с проблемна употреба на смартфон. Силата на връзките в анализираните последици е в широк диапазон, примерно от 0,23 до 0,75, и е по-голяма при юноши, отколкото при възрастни. Авторите говорят за обществен здравен проблем и за нужда от интервенции. Това не означава, че всеки пренебрегнат човек развива депресия.

Посоката може да върви и наобратно. В метаанализа при двойки от 2025 г. собствените депресивни симптоми и самотата са сред предвестниците на това човекът да пренебрегва партньора заради телефона. Ниското настроение може да кара към екрана, а екранът на другия може да влошава настроението. Едномоментните анкети не разплитат двете.

Отделен коментар на Калк и съавтори от 31 юли 2024 г. описва проучване сред 657 ученици от 16 до 18 години в пет английски училища. Там проблемната употреба на смартфон, модел близък до поведенческа зависимост, е свързана с тревожност и депресия. Клиниката Майо през 2024 г. припомня същото ограничение за по-широките връзки с депресия, тревожност, безсъние, мигрена и болки в китката. Става дума за съпътстване, не за доказана причина. Ако такова състояние вече е налице, тежката употреба може да затрудни подобрението.

Домашните стъпки имат място при навик. Продължителната тъга, силната тревожност или проваленият сън вече искат лекар, независимо дали телефонът е единствената тема.

Кога навикът вече е проблем, а не учтивост

Проблемът започва там, където телефонът носи реална вреда, а не там, където часовете са много. Отделна диагноза „зависимост от смартфон“ няма в DSM-5, наръчника на Американската психиатрична асоциация. Това отбелязва изданието на клиниката Майо през 2024 г.

Същият текст припомня предлагани критерии, които не са официална диагноза. Търси се клинично значима вреда или силен дискомфорт в продължение на около три месеца. Сред белезите са раздразнителност или тъга, когато телефонът липсва, употреба в опасна ситуация, например при шофиране или при пресичане на улицата, и повторни неуспешни опити за намаляване въпреки желанието за това. Няма лабораторен тест. Кратък въпросник може да подскаже пропускане на работа, болка във врата или китката и отказ да се остави устройството. Високият сбор не поставя диагноза сам.

Хората често подценяват времето си в екрана. В американски данни, цитирани от същия източник през 2024 г., подценяването е с около 40%. Числото не е българско. Полезното от него е жестът да сверите усещането си с брояча в настройките, преди да решите, че „почти не го ползвам“.

Ситуация Какво означава Следващ ход
Кратка проверка, която е обяснена и свършва Това не е моделът, свързан с по-слаба връзка в проучванията Кажете защо гледате и върнете вниманието към човека
Телефонът редовно печели вечерята или разговора Партньорският фъбинг върви с по-ниско удовлетворение Уговорете време без известия и за двамата
При дете страдат сънят, училището или настроението Педиатри от Майо смятат това за прекомерна употреба Говорете с личния лекар или с педиатъра
Повторни неуспешни опити и силно напрежение без телефона Това е белег за вреда, не просто за много часове Потърсете психиатър или психолог
Мисли за самонараняване или непосредствена опасност Нужна е спешна помощ, не домашен съвет Обадете се на 112

Един тих телефон на масата, който не се вдига, не е равен на трите минути непрекъснато ровене в анимацията от Кент. Опасната употреба, включително зад волана, е отделен предупредителен белег, защото засяга тялото, не само разговора.

Кои домашни стъпки имат по-добра оценка от забраната

Пълната забрана е слабо подкрепена. По-добре се справят стъпките, които махат известията и се договарят заедно.

Сред 657 английски ученици 625, или 95%, вече са пробвали поне една мярка за намаляване, съобщават Калк и съавтори. Най-често ползвани са безшумният режим (78,1%), изключените известия (74,1%) и режимът „не безпокойте“ или самолетният режим (67,9%). Най-полезно според самите ползвали са „не безпокойте“ (73,5%), спрените известия (65,7%) и телефонът в друга стая преди сън (58,8%).

По-слабо оценени са ограниченията върху отделни приложения (38,6%), заключената кутия по време на учене (36%) и черно-белият екран (32%). Родител, който взима телефона през нощта, е оценен като полезен само от 37,5% от засегнатите ученици. Пълното отнемане има малко доказателства и може да вдигне напрежението, защото е наложено, а не уговорено. Разговорът за вредите и ползите е по-обещаващ.

Изданието на клиниката Майо посочва черно-белия екран и преместването на приложенията на втора страница като леки тласъци. Английските ученици обаче не нареждат сивия екран сред полезните. Оценката им тежи към известията и към телефона в друга стая през нощта.

Калк и съавтори предупреждават и за социалната цена. Ако само едно дете спре социалните мрежи, а класът остане там, то може да остане извън общия разговор. Затова семейното правило за масата и за часа преди сън е по-защитено от самотната лична забрана. При възрастните важи същото. Правилото, което единият наложи на другия, повтаря неравенството, от което е тръгнал спорът.

Ето стъпки, които източниците подкрепят по-пряко от конфискуването.

  • Изключете известията, които не са обаждане от важни хора.
  • Пуснете режим „не безпокойте“ за храненето и за разговора.
  • Оставете телефона в друга стая около час преди сън.
  • Ако трябва да проверите нещо, кажете какво е и се върнете.
  • Договорете правило, което важи и за възрастния, не само за детето.

Нито една от тези стъпки не лекува депресия. Те намаляват поводите екранът да прекъсва човека. Ако настроението остане тежко въпреки тях, мястото е при лекар.

Кога фъбингът е повод да потърсите лекар

Личният лекар е нужен, когато навикът чупи съня, ученето, настроението или опитите да се спре. Спешният номер 112 е за непосредствена опасност, не за спор на вечеря.

През март 2024 г. изданието на клиниката Майо описва кога психичното състояние вече иска професионална оценка. Сред поводите са ясна промяна в съня или храненето, неспособност да се справяте с ежедневието, продължителна тъга или апатия, силна тревожност и мисли или думи за самоубийство или за нараняване на друг. Първата врата може да е личният лекар, който познава историята ви и може да насочи към психиатър или психолог. Оценката тръгва от разговор и от историята, не от едно число на брояча.

При дете прагът на Аминудин е по-конкретен за екрана. Ако сънят, училището или настроението се влошават, говорете с педиатър или с личния лекар и опишете ситуации, не само „много стои на телефона“. Калк и съавтори добавят, че клиницистът може да предложи безшумен режим, спрени известия, уговорени часове без устройство и открит разговор между родител и дете. Това е препоръка с някаква опора в данните, не гаранция.

В България пътят минава през личния лекар и към специалист по негова преценка. Ако има мисли за самонараняване или непосредствена опасност за вас или за друг, обадете се на 112, вместо да чакате планов преглед.

Занесете на прегледа три неща. Броячът от настройките за една обичайна седмица, два-три конкретни момента, в които телефонът е изместил човек, и какво вече сте пробвали, включително дали забраната е вдигнала кавга. Така разговорът тръгва от факти, не от обвинение кой „винаги е в телефона“.

Как да говорите за телефона, без да обвинявате

Разговорът работи, когато описва ситуацията и важи и за двамата. Обвинението в характера обикновено затваря темата.

Бьокебом и Полман показват, че вредата намалява, когато човекът включи партньора в това, което гледа, вместо да изчезне в екрана. Калк и съавтори показват от другата посока, че наложената забрана се оценява зле. Двете находки сочат към един и същ разговор. Първо погледнете собствения си телефон в същите часове. Ако правилото важи само за другия, то повтаря неравенството, което партньорът вече усеща като изключване.

Изберете момент извън самата кавга, когато и двамата могат да чуят изречение докрай. Назовете конкретен епизод и ефекта върху вас. „Когато на вечеря екранът остава включен, разговорът спира за мен“ е описание. „Никога не слуша“ е присъда и обикновено докарва защита. После предложете едно правило с начало и край, например храненето или първите двадесет минути след като се приберете. Ако проверката е нужна, тя се казва на глас и свършва.

С децата редът е същият, с една добавка от клиниката Майо. Питайте дали става дума за игри с приятели, за училище или за безкрайна лента, и дайте пример със собствения си режим „не безпокойте“ на масата. Часът преди сън и зареждането извън спалнята се удържат по-лесно, ако телефонът на възрастния не свети до възглавницата.

Полезните изречения са къси и проверими.

  • Опишете момента и ефекта, без да окачествявате човека.
  • Предложете едно общо правило с ясен час и място.
  • Кажете какво проверявате, ако екранът наистина е нужен.
  • Върнете погледа към човека веднага след нужната проверка.
  • Ако кавгата се повтаря, включете личния лекар или терапевт.

Ако другият не иска никакво правило и вие оставате с трайно усещане за отхвърляне, телефонът вече не е цялата тема. Тогава въпросът към специалиста е как се разпределя вниманието във връзката, не коя марка известия да спрете.

Често задавани въпроси

Партньорът ми гледа телефона, докато говоря. Това фъбинг ли е?

Да, ако вниманието редовно отива в екрана вместо към вас. Единична проверка, която е обяснена и приключва, не е същият модел. В опита от Кент оценката на разговора пада с дела на времето, в което събеседникът гледа телефона.

Фъбингът причинява ли депресия?

Не е доказано, че я причинява при всеки човек. Обобщенията намират връзка, по-силна при юноши, но повечето проучвания са едномоментни и допускат и обратната посока. Продължителната тъга е повод за лекар, независимо от телефона.

Да взимам ли телефона на детето през нощта?

Рядко това е най-полезната стъпка. Сред английски ученици само 37,5% от онези, на които родител е взимал телефона нощем, оценяват мярката като полезна. По-добре уговорете устройството да стои в друга стая и спрете известията.

Има ли диагноза зависимост от смартфон?

В DSM-5 няма такава отделна рубрика, както отбелязва изданието на клиниката Майо през 2024 г. Проблемната употреба се разпознава по вредата в живота в продължение на около три месеца, не по броя часове сам по себе си. Оценката е клинична, не чрез един онлайн тест.

Помага ли да кажа какво гледам на екрана?

Да. В две анкети сред двойки споделената употреба намалява усещането за изключване и пази отзивчивостта и близостта. Кажете защо проверявате и се върнете към разговора, вместо да изчезвате мълчаливо в лентата.

Един тих режим достатъчен ли е?

За много ученици той е популярна стъпка, но най-високо като полезност е оценен режимът „не безпокойте“. Забраната на отделни приложения и черно-белият екран са сред по-слабо оценените. Тишината помага, когато е част от уговорен час без прекъсване.

Заключение

Телефонът може да държи хората близо, когато са далеч, и да отнема вниманието, когато спечели човека, който е до вас. Опитът от Кент показва, че ударът минава през принадлежността още в триминутна сцена. Обобщението от 2025 г. слага размер на връзката при двойките, корелация 0,22 с удовлетворението, без да обявява телефона за причина на всяко нещастие. При юношите депресивните симптоми вървят заедно с родителския фъбинг в китайските извадки, а в България 17% от 11-, 13- и 15-годишните минават прага за проблемна употреба на социални мрежи при средно 11% в доклада на СЗО от 2024 г.

Тази вечер сверете предположението си за времето в екрана с брояча на телефона и изберете едно хранене без известия, което важи и за вас. Ако трябва да проверите нещо, кажете какво е и върнете погледа. Когато страдат сънят, училището или настроението, или опитите за намаляване се провалят, запишете час при личния лекар и занесете конкретни ситуации, не само общия спор. При мисли за самонараняване или непосредствена опасност се обадете на 112.

Източници

  1. Chotpitayasunondh V, Douglas KM: The effects of “phubbing” on social interaction. Journal of Applied Social Psychology, 2018 г.
  2. Chotpitayasunondh V, Douglas KM: How “phubbing” becomes the norm: The antecedents and consequences of snubbing via smartphone. Computers in Human Behavior, 13 май 2016 г.
  3. Ni N, Ahrari S, Zaremohzzabieh Z et al.: A meta-analytic study of partner phubbing and its antecedents and consequences. Frontiers in Psychology, 13 май 2025 г.
  4. Lin CX, Qing ZH, Yan CH et al.: The Relationship Between Parental Phubbing and Adolescents’ Depressive Symptoms: a Systematic Review and Meta-Analysis. Adolescent Research Review, 8 юли 2024 г.
  5. Nuñez TR, Radtke T: Is socially disruptive smartphone use detrimental to well-being? A systematic meta-analytic review on being phubbed. Behaviour & Information Technology, 8 май 2023 г.
  6. Boniel-Nissim M, Marino C, Galeotti T et al.: A focus on adolescent social media use and gaming in Europe, central Asia and Canada: Health Behaviour in School-aged Children international report from the 2021/2022 survey. Volume 6. World Health Organization, 2024 г.
  7. Kalk NJ, Downs J, Clark B et al.: Problematic smartphone use: What can teenagers and parents do to reduce use?. Acta Paediatrica, 31 юли 2024 г.
  8. Balzer D: Mayo Clinic Minute: How much screen time is too much time for your kids?. Mayo Clinic News Network, 23 май 2023 г.
  9. Beukeboom CJ, Pollmann M: Partner phubbing: Why using your phone during interactions with your partner can be detrimental for your relationship. Computers in Human Behavior, ноември 2021 г.
  10. Do you use your smartphone too much? Test yourself and find out.. Mayo Clinic Press, 16 май 2024 г.
  11. Managing your mental health: when is it time to get help?. Mayo Clinic Press, 25 март 2024 г.

За редакцията

Редакция BgMedBookМедицински справочник

Редакцията на BgMedBook подготвя статии за здравето, заболяванията и лечението въз основа на клинични ръководства, научни изследвания и препоръки на здравни институции. При търсенето и анализа на актуални изследвания, както и при превода им на български, редакцията използва инструменти с изкуствен интелект. Източниците са посочени във всяка статия. Информацията на сайта не замества консултацията с лекар.